— Защо?
— Защото, сър, как ще си пробие насила път през купища магьосници? Най-голям шанс има, ако се промъкне по покривите и се спусне в някое тихо кътче. Има какви ли не скривалища и може да стигне чак до Улицата на прасковения сладкиш, без да стъпва на земята.
„Тя била от криминалистите — укори се Ваймс. — Ха… А ако имаме късмет, той няма да научи за Бъги.“
— Добре си го обмислила — похвали я.
— Благодаря, сър. Имате ли нещо против да застанете по-наблизо до тази стена?
— Това пък защо?
Нещо изтрещя на калдъръма. Ваймс изведнъж се озова притиснат до стената.
— Има арбалет, сър — осведоми го Веселка. — Смятаме, че го е откраднал от Силен в ръката. Но не борави много умело с него.
— Браво на теб, ефрейтор — промърмори Ваймс. — Справяш се.
Насочи поглед към площада. Вятърът подхващаше навесите на сергиите. Търговците покриваха стоките си, поглеждайки от време на време към небето.
— Но не можем да го оставим да се размотава горе — продължи Ваймс. — Ще почне да стреля и все някого ще прониже.
— За какво му е да го прави, сър?
— Карсър не се нуждае от причини. Сам ще си намери повод.
Някакво движение високо горе привлече погледа му и той се ухили.
Голяма птица се издигаше над града.
Чаплата издаваше звуци на недоволство, но се опитваше да набере височина по широка спирала. Градът се въртеше под ефрейтор Бъги Суайърс, той стисна още по-силно с коленете си, после насочи птицата надолу и тя кацна върху Кулата на занаята, най-високата постройка в Анкх-Морпорк. С пчно движение гномът сряза връвта, крепяща преносимия семафор, и скочи след него върху покрилия горната площадка на кулата плътен слой бръшлянови листа и стари гнезда на гарвани.
Чаплата кокореше тъпо кръглите си очи. Бъги я бе опитомил по обичайния за гномите начин. Боядисваш се в жабешко зелено, свираш се из мочурищата и крякаш, а когато някоя чапла се опита да те изяде, притичваш по клюна й и я цапардосваш. Докато се опомни, вече си издухал в човката й спиалното масло (цял ден загуби да го приготви и миризмата набързо опразни участъка на стражата), тя те поглежда и решава, че си нейното мамче.
Чаплата беше много полезна. Можеше да пренася оборудване. Но Бъги предпочиташе ястреб-врабчар за контрол на уличното движение, защото се рееше по-добре.
Натика преносимите рамене на семафора в стълбчето, което бе сложил тайно преди седмици. След това извади миниатюрния телескоп от дисагите на чаплата и го върза на ръба на каменната ограда, насочвайки го почти право надолу. Бъги харесваше такива моменти — единствените, когато вски останали изглеждаха по-дребни от него.
— Сега… да видим какво има за виждане — промърмори той.
Различаваше сградите на университета. Виждаше часовниковата кула на Стария Том и веднага разпозна туловището на сержант Детритус, който се катереше между близките комини. Жълтеникавата светлина на наближаващата буря се отразяваше в шлемовете на стражници, които щъкаха припро улиците. А ето там зад парапета припълзяваше…
— Пипнах те — тихо процеди Бъги и посегна към ръчките на семафора.
— Д… Т… Р… Т… С… интервал… С… Е… интервал… К… Р… И… Е… интервал… С… Т… Р… интервал… Т… О… М… — четеше Веселка.
Ваймс кимна. Детритус беше на покривите до кулата на Стария Том. Тролът носеше обсаден арбалет, толкова тежък, че трима мъже не биха могли да вдигнат. Беше го приспособил да изстрелва наведнъж дебел сноп стрели. Те се разцепваха във въздуха от напрежението и до мишената достигаш рширяващ се облак от пламнали трески. Ваймс му бе забранил да го използва срещу хора, но си оставаше дяволски добър начин за проникване в здания. Можеше да отвори едновременно и предния, и задния вход.
— Кажи му да даде предупредителен изстрел — нареди той. — Улучи ли Карсър с онова нещо, няма да намерим дори труп.
„Макар че бих предпочел да намерим именно труп“ — добави безмълвно.
— Слушам, сър.
Веселка измъкна от колана си две боядисани в бяло палки с кръгчета накрая, обърна се към върха на кулата и изпрати кратък сигнал. Далечният Бъги й отговори.
— Д… Т… Р… Т… С… интервал… П… Р… Д… П… Р… Д… Т… Л… Н… интервал… 3… С… Т… Р… Л… — мърмореше си Веселка, докато предаваше заповедта.
Пак получи потвърждение отгоре. След миг над кулата се издигна червена ракета и избухна — чудесен начин да привлечеш вниманието на всички. После Ваймс видя, че съобщението е предадено.
Около университета стражниците, разчели заповедта, побързаха да се изпокрият по входовете на сградите. Знаеха добре що за арбалет е този.
Минаха няколко секунди, докато тролът подреди буквите в главата си. Чу се далечен тежък удар, последван от жужене като от сърдити пчели, накрая изтрещяха керемиди и зидария. Парчетата затропаха по площада. Цял комин, от които още се виеше струйка дим, се стовари на няколко крачки о Ваймс.