Архиканцлерът Муструм Ридкъли застина с ръка, плъзнала по гърба му чесалото с дълга дръжка, и се заозърта.
Парчета керемиди падаха на земята. Водата в декоративното фонтанче наблизо кипеше.
Ридкъли се сгуши във ваната, когато един препариран борсук (така и не стана ясно откъде се е взел) прелетя през моравата и се заби в прозорец отсреща.
После се присви от краткия и необясним порой зъбни колелца, тупкащи навсякъде около него.
Опули се — половин дузина стражници нахлуха в осмоъгълника и изтичаха по стъпалата в Библиотеката.
Тогава архиканцлерът се хвана за ръбовете на ваната и се надигна. Пенлива вода се стичаше на струи от него като от древно чудовище, изскочило от морските бездни.
— Господин Стибънс! — изрева той и гласът му заподскача между внушителните стени. — Къде по… е моята… шапка?!
Пак седна и зачака.
Последваха няколко минути в тишина, после Пондър Стибънс, завеждащ Катедрата по нежелателно приложна магия и старши лектор в Невидимия университет, изтича от главния вход, понесъл островърхата шапка на Ридкъли.
Архиканцлерът сграбчи шапката и я нахлупи на главата си.
— Тъй, значи — рече той и се изправи за втори път. — А сега… ще ми каже л… акво става п… олите? И защо Старият Том3… епрекъснато?
— … на магия, сър! Ще… някого да… механизма! — Пондър се опита да надвика тишината, заличаваща звуците.
Откъм голямата часовникова кула се разнесе затихващо чегъртане на метал. Пондър и Ридкъли изчакаха още малко, но градът си остана наситен с нормален шум като срутване на зидове и далечни писъци.
— Ха така — промълви архиканцлерът, сякаш неохотно пишеше на света отличен за старанието.
— Каква беше тая щуротия, Стибънс? И защо има полицаи в Библиотеката?
— Мощна магическа буря, сър. Няколко хиляди гигатавми. И доколкото знам, стражата преследва престъпник.
— Да, ама не може просто да нахлуват тук, без да питат — заяви Ридкъли, излезе от ваната и закрачи напред. — В края на краищата за какво плащаме данъци?
— Ъ-ъ… всъщност не плащаме данъци, сър — напомни му Пондър, докато подтичваше след него.
— Така е нагласено, че сме обещали да платим.
— Е, поне имаме уговорка, Стибънс.
— Да, сър. Позволявате ли да изтъкна, че вие сте…
— И това означава, че трябва да искат разрешение. Основните правила на приличието трябва да се зачитат — отсече Ридкъли. — А аз съм главата на това учебно заведение!
— По въпроса за… ъ-ъ, приличието, сър, всъщност вие не носите…
Архиканцлерът влезе през зейналата врата на Библиотеката.
— Какво става тук? — попита властно.
Стражниците се обърнаха към него и се опулиха. Голяма буца пяна, която до този миг безупречно служеше на основните норми на приличието, се плъзна бавно към пода.
— Какво има? — сопна се Ридкъли. — Досега не сте ли виждали магьосник?
Един стражник застана мирно и отдаде чест.
— Аз съм капитан Керът, сър. Ние никога не бяхме… виждали толкова много от един магьосник.
Архиканцлерът го изгледа неразбиращо.
— Стибънс, какви ги дрънка тоя? — подхвърли, без да извива глава.
— Сър, вие сте облечен… ъ-ъ, твърде оскъдно.
— Моля?! Сложил съм си шапката, нали?
— Да, сър…
— Шапка = магьосник, магьосник = шапка. Всичко друго е превземки. Впрочем аз съм убеден, че всички тук сме светски мъже — добави Ридкъли и се огледа. За пръв път откри още подробности у стражниците. — И светски джуджета… аха… светски тролове също, както виждам… и… светски жени също, елязвам… ъ-ъ… — Архиканцлерът помълча и изрече: — Господин Стибънс…
— Да, сър?
— Ще бъдеш ли така добър да изтичаш до моите покои и да донесеш робата ми?
— Разбира се, сър.
— Междувременно бъди така добър, моля те, да ми услужиш с твоята шапка…
3
Старият Том, старинният часовник на университета, отбиваше часовете не със звън, а с тишина. Това не бяха обикновени интервали на затишие, а попиващ шума незвук, който изпълваше света с гръмогласно беззвучие. Ако градът някога поиска това от нас, а градът никога не го иска. Прав дброволни…