Въпреки това някой бе положил усилия. По-голяма част от свободната площ бе покрита с чакъл, внимателно оформен с гребло в извивки и спирали. Тук-там, очевидно след дълъг размисъл, бяха сложени отделни по-едри камъни.
Ваймс се взря в каменната градина, отчаяно търсеше с какво да се занимава.
Разбираше какъв е бил замисълът на създателя на градината, поне така му се стори, но въздействието бе унищожено. В края на краищата това беше големият град. Навсякъде се изхвърляше боклук. Основният метод на изхвърлянето му беше мятането през стената. Рано или късно някой щеше д г продаде или (твърде възможно) да го изяде.
Млад монах прилежно заравняваше чакъла с гребло. Поклони се почтително, щом Метача го доближи.
Старецът седна на каменна пейка.
— Разкарай се и ни донеси две чаши чай, разбрано? — нареди той. — Единият да е зелен с масло от мляко на як, а господин Ваймс го предпочита кипнато до оранжево в тенекиен чайник с две бучки захар и вчерашно мляко, нали?
— Така го обичам — потвърди той вяло и се отпусна на пейката.
Метача вдиша дълбоко и продължително.
— Аз пък обичам да създавам градини. Целият живот трябва да е градина.
Ваймс зяпна тъпо открилата се пред тях гледка.
— Добре де. Чакълът и камъните — да, това ми е ясно. Но жалко за боклуците. Винаги се появяват, нали…
— Да — промълви Лу Цзе. — Те са част от подредбата.
— Какво? И старият пакет от цигари?
— Несъмнено. Той внася елемента въздух.
— Ами котешките купчинки?
— Те ни напомнят, че дисхармонията подобно на котката се промъква навсякъде.
— А зелевите кочани? А използваният предпазител на Сонки?5
— Само за наша сметка е, ако забравим ролята на органичното във всеобщата хармония. Попадналото уж случайно в подредбата е част от по-висше равнище на организация, която долавяме само смътно. Това е много важен факт и има отношение към твоя случай.
— А бирената бутилка?
За пръв път, откакто Ваймс срещна монаха, го видя да се мръщи.
— Знаеш ли, някакъв мръсник все мята по една през стената по пътя от кръчмата в петък вечер. Ако не ми беше забранено, щеше да опита тежестта на ръката ми, повярвай.
— Не е ли част от по-високо равнище на организация?
— Може и да е. На кого му пука? Такива историйки направо ми скапват тунгите, ама наистина — заяви Метача. Облегна се и отпусна длани на коленете си. Отново излъчваше спокойствие. — А сега, господин Ваймс… знаеш ли, че Вселената е съставена от съвсем мънички нещица?
— Хъ…
— Трябва да стигаме до разбирането постепенно, господин Ваймс. Ти си схватлив човек. Не мога все да ти повтарям, че всичко се прави с магия.
— Наистина ли ме има тук? В града де? Говоря за себе си като млад.
— Разбира се. Защо пък не? Докъде бях стигнал? О, да. Съставена от съвсем мънички нещица и…
— Моментът не е добър да си в стражата. Спомням си! Въведоха полицейски час. И това беше само началото!
— Мънички нещица, господин Ваймс — рязко изрече Метача. — Необходимо е да чуеш това.
— Ох, добре де. Колко мънички?
— Много, ама много мънички. Толкова мънички, че имат някои твърде странни свойства.
Ваймс въздъхна.
— И сега е ред да попитам „Що за свойства“, а?
— Радвам се, че зададе този въпрос. Те например могат да бъдат на много места едновременно. Помъчи се да го обмислиш.
Ваймс се опита да съсредоточи вниманието си в изхвърлената опаковка от риба с картофки, която вероятно обозначаваше Безкрая. Колкото и да беше необичайно, но при толкова страховити мисли, които го бяха налегнали, изпита едва ли не облекчение да поумува над това. И мозъкът вършеше подобни неща. Спомни си как веднъж го намушкаха и щеше да умре от загуба на кръв, ако не го бе намерила сержант Ангуа, и как си лежеше, а у него внезапно възникна силен интерес към шарките на килима. Сетивата си казват: „Остават ни броени минути, я да записваме всичко в пълни подробнои…“
— Не може да е така — заяви той. — Ако тази пейка се състои от множество мънички нещица, които могат да бъдат на много места едновременно, тя защо не мърда?
— Дайте на човека пуретка! — възкликна ликуващо Метача. — Стигнахме до големия проблем, господин Ваймс. Отговорът, както ни уверява нашият Игумен, гласи — тя наистина е на много места едновременно. Аха, ето го и чая. А за да бъде на много места едновременно, мултивселената е съставен от огромен брой алтернативни вселени. Гугол на гуголите. Най-голямото число, което някой някога може да си въобрази. Така че да побира всичките купища кванти. Твърде бързо ли напредвам според теб?
5
Изделие, носещо името на Уолъс Сонки, без чиито експерименти с тънка гума пренаселването в Анкх-Морпорк щеше да е далеч по-непоносимо.