— Но то трябва да се е случило! — озъби му се Ваймс. — Казах ти, че го помня! Бях там вчера!
— Ценя упоритостта ти, но тя вече нищо не означава — възрази монахът. — Довери ми се. Да, това се е случило с теб, но макар че е така, може и да не бъде така пак заради тия кванти. Точно сега в бъдещето не съществува дупка с очертанията на командир Сам Ваймс, в която да те наместим. Официално сме в Несигурност. Но може и да не сме, ако свършиш добра работа. Дължиш го на се бе си, командире. В момента някъде там навън Сам Ваймс се учи да бъде страхотно гадно ченге. А той е доста схватлив. — Дребничкият монах се изправи. — Ще те оставя да помислиш.
Ваймс кимна и се загледа в градината от чакъл.
Метача се измъкна тихичко и се върна в храма. Отиде в другия край на канцеларията. Свали от шията си ключ с особена форма и го пъхна в ключалката на малка врата. Тя се отвори. Пред него плисна ослепителна слънчева светлина. Той тръгна напред и стъпи от студените каменни плочи на утъана пръст в горещ ден.
Толкова далеч в миналото реката течеше по друго русло и днешните обитатели на Анкх-Морпорк биха се изненадали от приятния й вид преди седемстотин хиляди години. На пясъчен нанос насред реката се припичаха хипопотами и според Ку напоследък създаваха неприятности — наложило се да поставя времева преграда около бивака нощем, така че всеки хипопотам, понечил да скита между палатките, да се озове обратно във водата, сполетян от главоболие.
Самият Ку, покрил главата си със сламена шапка, надзираваше своите помощници на отделена с опънати лиани площадка. Лу Цзе въздъхна, когато тръгна натам.
Знаеше си, че ще има взривове.
Не че изпитваше неприязън към Ку, майстора на устройствата в ордена. В инженерните умения човекът беше подобие на игумена, който бе взел хилядолетни идеи, за да ги прокара през ума си поновому и от това Вселената се бе разтворила като цвете пред него. На свой ред Ку се зае с древнат технология на забавителите, която можеше да спестява и да възстановява времето, и я впрегна за практични всекидневни цели, например… е, да, откъсваше и главите на хората. Нещо, което Лу Цзе се стремеше да избягва. С главите на хората можеха да се правят и по-добри неща.
Когато доближи, верига от весели танцуващи монаси се виеше по бамбуков макет на улица, те хвърляха фойерверки и удряха гонгове. Щом стигнаха до ъгъла, последният монах се обърна и лекичко метна барабанче в ръцете на сламен манекен.
Въздухът затрептя и фигурата изчезна с умерен гръм.
— Радвам се да видя нещо, което не откъсва ничия глава — сподели Лу Цзе и се облегна на опънатата лиана.
— О, здрасти, Метачо — поздрави го Ку. — Да…
Не знам какво се обърка. Разбирай ли, тялото трябваше да се премести с една микросекунда напред и да остави главата където си е. — Той взе мегафон:
— Благодаря на всички! Заемете си местата за следващия пробег! Сото, поеми ги, моля те! — Обърна се към Лу Цзе: — Е, какво става?
— Той размишлява — сподели Метача.
— Ох, в името на небесата, Лу Цзе! Всичко това изобщо не е одобрено! От нас се иска да изрязваме случайните затворени кръгове в историята, а не да прахосваме време, за да поддържаме съществуването им!
— Този обаче е важен. Дължим това на човека. Не е негова вината, че при нас се случи огромно темпорално разнебитване точно когато пропадна през купола.
— Две времеви линии една до друга — вайкаше се Ку. — Това е напълно неприемливо, да знаеш. Принуден съм да използвам похвати, които изобщо не са изпробвани.
— Да, но само за няколко дни.
— А какво ще кажеш за Ваймс? Ще му стигнат ли силите? Той не е обучен за това!
— Справя се, като си остава ченге. Където и да попадне, ченгето си е ченге.
— Лу Цзе, наистина не знам защо те слушам — заяви Ку. Огледа арената и припряно вдигна мегафона пред устата си: — Не го дръж с този край нагоре! Казах — не го…
Разнесе се гръм. Лу Цзе не си направи труда да се озърне.
Ку отново вдигна мегафона и заговори с досада:
— Добре, някой да отиде и да прибере брат Кей. Започнете издирването преди около… два века. Ти дори не използваш полезните устройства, които създавам — обърна се към Лу Цзе.
— Не се налага. Имам си мозък. Впрочем ползвам темпоралната тоалетна, нали?