Выбрать главу

Пък и тук щеше да е доста по-подредено, ако всеки си наглеждаше парцела като него. Добрутро, Рег.

С посивяло, но усмихнато лице Рег Шу кимна на четиримата и продължи нататък по алеята.

— И си носи своя лопата — мърмореше Закончо. — Гадост!

— Аз пък открай време си мисля, че е много хубаво, дето той върши тези неща — сподели Фред. — Закончо, остави го на мира. Почнеш ли да мяташ камъни по него като по-миналата година, командир Ваймс непременно ще чуе за това и ще си имаш неприятности. Не го забравяй. Добре се оправяш с… с…

— …с покойниците — помогна Ноби.

— …но… слушай, Закончо, ти не беше там — довърши Колън. — И в това е същината. А Рег беше там. Няма какво да говорим повече. Щом не си бил там, не разбираш. Я бягай пак да преброиш черепите, знам колко ти харесва. Чао, Закончо.

Законен Пръв ги изпроводи с поглед. У сержант Колън остана усещането, че му е взета мярката.

— Отдавна се чудя за името му — спомена Ноби, който се обърна да помаха с ръка на гробаря. — Все пак… защо Законен?

— Ноби, не можеш да виниш една майка за гордостта й — промълви Колън.

— Какво още трябва да науча днес? — попита Ваймс, докато двамата с Керът си пробиваха път по улиците.

— Получихме писмо от „Черните лентички“2, сър — твърдят, че би било голяма крачка напред към хармонията между разумните видове в града, ако прозрете необходимостта от…

— Искат вампир в стражата, така ли?

— Да, сър. Според мен мнозина членове на Комитета за стражата са на мнение, че въпреки изложените от вас възражения ще бъде добре да…

— Имам ли вид на мъртвец?

— Не, сър.

— Тогава и отговорът е „не“. Нещо друго?

Като подтичваше, за да не изостане, Керът прелисти множеството хартийки, притиснати към подложката.

— Във „Вестника“ съобщават, че Борогравия е нахлула в Мулдавия — сподели той.

— Това добре ли е? Не я помня къде се намира.

— И двете са принадлежали към Мрачната империя, сър. Съвсем близо са до Юбервалд.

— Ние на чия страна сме?

— Сър, във „Вестника“ се казва, че трябва да подкрепим малка Мулдавия срещу агресора.

— Значи вече харесвам Борогравия — отсече Ваймс.

Предишната седмица „Вестникът“ бе поместил една особено неласкава (по собствената преценка на Ваймс) карикатура на командира на стражата, а сякаш за да го вкисне още повече, Сибил поиска оригинала и си го сложи в рамка.

— И какво означава всичко това за нас? — продължи той.

— Вероятно нови бежанци, сър.

— О, богове, не остана място! Защо продължават да прииждат насам?

— Търсят по-добър живот, струва ми се.

— По-добър живот ли? — промълви Ваймс. — Тук?

— Мисля, че там, откъдето идват, сър, е още по-зле — отсъди Керът.

— И за какви бежанци става дума?

— Предимно хора, сър.

— Имаш предвид, че повечето ще бъдат хора или че всеки поотделно ще е предимно човек? — уточни Ваймс.

Поживееш ли в Анкх-Морпорк, научаваш се да задаваш и такива въпроси.

— Ъ-ъ… там единствената по-многобройна раса освен хората, за която съм чувал, са квечите. Те живеят в горските дебри и целите са покрити с козина.

— Сериозно? Е, вероятно ще научим повече за тях, когато поискат да наемем някой от тях в стражата — заядливо отбеляза Ваймс. — Друго има ли?

— Доста обнадеждаващи вести, сър — увери го Керът. — Нали знаете за Хумите? Онази улична банда?

— И какво за тях?

— Приели са първия трол.

— Какво?! Нали уж се размотаваха и пребиваха тролове! Нали уж заради това са банда!

— Ами май и на младия Калцит му харесва да пребива тролове.

— Че така да не е по-добре?

— В известен смисъл, сър. Може да се каже, че е крачка напред.

— Аха, единни в омразата ли?

— Както се оказва, сър… — смънка Керът. Прехвърляше листовете на подложката. — Още какво имаше? А, да, лодката на речния патрул пак потъна…

„Къде ли сбърках? — умуваше Ваймс, докато капитанът нареждаше. — Някога бях ченге. Истинско ченге. Преследвах разни хора. Бях ловец. В това ме биваше най-много. Щом стъпех някъде, ботушите ми познаваха в коя част на града съм. А я ме погледни сега! Херцог! Командир на стражата! Политичео животно! Трябва да знам кой с кого се сражава на хиляди километра от града, защото заради това тук може да има безредици!

Кога излязох да патрулирам за последен път? Миналата седмица? Или миналия месец? Пък и никога не е истинско патрулиране, щото сержантите се престарават всеки да знае, че съм излязъл от сградата, и всеки проклет редови полицай направо смърди на лустро за броня и се е обръснал, докат се добера до него, ако ще и да се промъкна по задните улички. (Поне в тази мисъл имаше мъничко гордост, защото показваше, че при него все пак не работят тъпи сержанти.) Никога не прекарвам по цяла нощ под дъжда, нито пък се боря за живота си, борейки се в канавката с някой главорез, а и покойно ходя, без да бързам. Отнеха ми тези неща. И заради какво?

вернуться

2

„Юбервалдската лига на въздържанието“, състояща се от бивши вампири, които вече носеха черни лентички като знак, че са се зарекли изобщо да не вкусват онази лепкава течност, ами да, завинаги, и напълно предпочитат пред нея приятната спявка и здравословния тенис на маса.