Уют, власт, пари и прекрасна жена…
…Ъ-Ъ…
…чудесно е, разбира се, но… въпреки това… По дяволите! Аз обаче вече не съм ченге, ами съм… управител. Принуден съм да говоря с проклетия комитет, все едно е съставен от дечица. Ходя на приеми и нося адски тъпа броня, която става само за играчка. Само политика и книжа. Всичко много се разрасна.
Къде се дянаха дните, когато беше толкова просто?
Увяхнаха като люляка.“
Влязоха в двореца и се качиха по централната стълба до Правоъгълния кабинет.
Завариха патриция на Анкх-Морпорк да гледа през прозореца. Нямаше никой друг в стаята.
— А, Ваймс — промълви той, без да се обръща. — Допуснах, че ще закъснееш. И при тези обстоятелства отмених заседанието на комитета. И те се наскърбиха като мен, щом научиха новината за Силен в ръката. Не се съмнявам, че си бил зает с официалното писмо до близките му.
Ваймс изгледа въпросително Керът, който изви очи нагоре и вдигна рамене. Ветинари твърде бързо научаваше какво става.
— Да, това правех — потвърди Ваймс.
— И то в такъв хубав ден — промърмори Ветинари. — Макар че виждам и да се задава буря. — Обърна се към тях. На робата му бе забодено люляково клонче. — Всичко наред ли е с лейди Сибил? — попита, щом седна.
— Не знам повече от вас — призна Ваймс.
— Без съмнение, че за някои неща не бива да се бърза — невъзмутимо отбеляза Ветинари и порови в книжата си. — Да видим сега… да видим — имаше няколко въпроса, които изискват решението ми… а, да, обичайното писмо от нашите приятели в Храма на Малките богове. — Патрицият внимателно отдели листа от купчината и го остави настрана. — Мисля да поканя новия дякон на чай и да му обясня положението. Докъде бях стигнал… да, политическата ситуация в… Какво има?
Вратата се отвори и влезе Дръмнот, старшият чиновник.
— Съобщение за негова светлост — обяви той, но го връчи на Патриция, който учтиво го подаде над бюрото.
Ваймс разгъна листчето.
— Предадено е по семафорите! — кресна той. — Приклещили сме Карсър в Новата зала! Трябва да отида там веднага!
— Колко вълнуващо — отбеляза Ветинари и изведнъж се изправи. — Тръпката на преследването. Но дали е необходимо да присъствате лично, ваша светлост?
Ваймс го изгледа:
— Вижте какво, ако не отида, някой окаяник, обучен от мен да върши всичко правилно, ще се опита да арестува мръсника. — Обърна се към Керът: — Капитане, веднага се заеми с това! Семафори, гълъби, вестоносци — каквото е нужно. Искам всички да се отзоват, ясно? Но никой, повтарям — никой да е се опитва да го спипа без голямо подкрепление! Разбрано? И Суайърс да се вдига във въздуха! Ох, проклятие…
— Какво не е наред, сър? — попита Керът.
— Това съобщение е от Дребнодупе. Пратила го е направо тук. Какво прави там? Нали е от отдела по криминалистика? Не обикаля по улиците! Ще свърши всичко по правилата!
— А не бива ли? — обади се Ветинари.
— Не. Карсър има нужда от стрела в крака само за да му привлечем вниманието. Първо стреляш…
— …после питаш — довърши Патрицият.
Ваймс се позабави на вратата, колкото да под хвърли:
— Нищо не искам да го питам.
Наложи му се да поспре на площад „Сатор“, за да си поеме дъх, и това беше отвратително. Преди няколко години щеше тепърва да набира скорост! Но напиращата над равнината буря тласкаше жегата пред себе си, а не подобаваше на един командир да пристигне на мястото с хъркащи гърди. В момеа, въпреки притаяването зад една сергия за няколко големи глътки въздух, Ваймс се съмняваше дали ще успее да изрече някое по-дълго изречение.
За негово огромно облекчение до стената на университета го чакаше невредимата ефрейтор Дребнодупе. Тя отдаде чест:
— Разрешете да докладвам, сър.
— Мм… — отвърна Ваймс.
— Зърнах двама тролове от регулиращите уличното движение, сър, затова ги пратих при Водния мост. След това се появи сержант Детритус и му казах… тоест предложих му да влезе в университета през главната порта и да се качи някъде нависоко. Дойдоха сержант Колън и Ноби, пратих ги къ Възголемия мост…
— Защо? — прекъсна я той.
— Защото много се съмнявам той да тръгне на там — отвърна Веселка, старателно придала си невинно изражение. Ваймс едва се сдържа да не кимне. — С пристигането на още от нашите хора ги разпределям по периметъра. Но си мисля, че се е качил някъде и си стои горе.