Той внезапно стисна пистолета с две ръце и шестте изстрела към картонения силует, поставен на петдесет ярда разстояние, почти се сляха.
— Не е зле за човек на твоята възраст.
Мартин Коен откъсна очи от телескопа и се усмихна. Бе четиридесет и седем годишен евреин с къдрава черна коса и гъсти мустаци, които обикновено поглаждаше с палеца и показалеца си, докато говореше. Бивш агент на „Моссад“3 и член на „Мивтсам Елохим“, израелските отряди на смъртта, около които се водеха толкова спорове, той бе станал близък приятел на Уитлок още през 1980 година, когато и двамата бяха включени в състава на току-що учредената ЮНАКО.
— Отдавна ли стоиш там, Марти?
— Не. Всичко наред ли е?
— Защо? — попита Уитлок и надникна през телескопа. Пет от куршумите бяха попаднали точно в целта.
— Стори ми се разтревожен преди малко.
— И ти щеше да си разтревожен, ако беше стрелял като мен тази сутрин. Лошо. За пръв път се получава нещо.
Коен не бе човекът, с когото Уитлок би могъл да обсъди проблемите си. Щеше да срещне съчувствие, но не и разбиране. Хана Коен, по-рано специалист по компютърни анализи в „Шин Бет“, сега бе старши програмист в главната квартира на ЮНАКО и напълно подкрепяше мъжа си. Уитлок се загледа в картонения силует. Към кого да се обърне за съвет? Всички виждаха в него типа на вечно уверения в себе си баща или по-голям брат и много негови колеги търсеха от него съвет за личните си неприятности. Сега той самият имаше нужда да поговори с някого и му бе много трудно да признае, че не може и не иска да го направи.
— Си. У.?
Уитлок се обърна към Коен и нервно се засмя.
— Извинявай, Марти. Чудех се защо толкова дълго нищо не излизаше.
— Знаеш, че можеш да ми се довериш, ако има нещо. Колко пъти съм изливал душата си пред теб на чаша бира при Макфийли!
— Да, наистина. Честна дума обаче, нищо ми няма. Малко съм изморен, това е всичко.
— Кармен ли продължава да те притиска? — попита Коен с разбиране.
— Може и така да се каже.
— Здравейте, момчета! — провикна се Сабрина от края на стълбите и побърза да дойде при тях, като силно прегърна Уитлок.
— Не можеш да си представиш каква нужда имах от това — каза той и леко я целуна по бузата.
Коен й намигна.
— Как е нашата очарователна Сабрина?
— Мъртва — отвърна тя и им описа какво се бе случило по време на теста.
— Съгласен съм с теб — каза Уитлок, когато чу всичко. — Глупаво е. Направо идиотско. Какво ще кажеш, Марти?
Коен забеляза закачливото пламъче в очите му.
— Така си е, и аз мисля същото. Но пък е блондинка.
— Е, това обяснява всичко — приключи въпроса Уитлок.
Сабрина се облегна на стената и обгърна раменете си с ръце.
— Да сте мислили някога за шведска тройка? Уитлок се засмя и протегна към нея снайпера, който трябваше да замести лулата на мира:
— Бих могъл да приема донякъде мнението на Смайли. Понякога действаш прибързано и си прекалено самоуверена, но си и добра. Страшно добра. А според мен това е важното.
Коен кимна в знак на съгласие.
— Въпреки всичките му опити да направи тези играчки по-автентични, Смайли си остава много далеч от действителността. Тогава се крием от истински куршуми, а не от капсули с жълта флуоресцентна боя. Твоята глава е в торбата, не неговата. Майк и Си. У. разчитат на теб да ги прикриваш, а не той. Помни това.