Бе петдесет и две годишен мъж с оредяла черна коса и печално лице, спечелило му сред някои от оперативните работници прякора Копоя. Това име обаче бе и знак на уважение. Той имаше силен професионален нюх и острият му ум бе допринесъл много за разрешаването на някои от най-сложните случаи, възложени на ЮНАКО. Бе един от най-добрите служители на КГБ и бе работил първо в Русия, а после шестнадесет години като военен аташе на Запад, преди да бъде назначен в ЮНАКО като заместник на Филпот на мястото на свой колега, заловен да шпионира за кремълските си господари. Макар и педантичен понякога, особено що се отнася до сметките, представяни от оперативните работници след изпълнение на задачите им, той бе един от най-популярните хора в ЮНАКО.
Той отвори вратата с миниатюрния звуков предавател на бюрото, за да влязат Греъм, Уитлок и Сабрина. Стиснаха си ръцете и той затвори вратата, като им посочи двете кожени канапета до стената. После сложи цигара в устата си и я запали.
— Иска ли някой кафе? — попита Уитлок и отиде до кафемашината.
— След такава сутрин бих пийнала едно — каза Сабрина, докато сядаше.
Греъм поклати отрицателно глава. Колхински посочи пълната си чаша и се обърна към Сабрина:
— Как беше?
— Не много добре. Ще прочетеш в рапорта.
— Срещу кого те пуснаха? — попита Греъм.
— Седми отряд.
— Суейн? — сви устни Греъм.
— Правилно ли долавям саркастична нотка в гласа ти, Майкъл? — Колхински вдигна едната си вежда към Греъм.
— И още как. За човек, който пет години се е мотал край лимузината на Рейгън, той има прекалено високо мнение за себе си. Много уважавам полковник Филпот, но наистина не разбирам защо го е взел. По дяволите, не бих дал на това копеле дори да носи ковчега на погребението ми — той погледна към Сабрина. — Надявам се, че не е успял да ти избяга.
— Улучих го два пъти в гърдите.
— Жалко, че куршумите не са били истински — той само сви рамене, когато видя намръщеното лице на Колхински. — Просто не го харесвам, това е.
— Нямаше да се сетя — отвърна Колхински с насмешка и го предупреди с пръст. — Един ден може да се наложи Суейн да пази тила ти.
— Сам си го пазя. Няма защо някакъв си евтин лакей на президента да ми прави тази услуга.
Колхински изгледа безнадеждно Уитлок и Сабрина и се обърна към стената зад бюрото, когато вграденият панел се плъзна настрани и Филпот влезе от командния център. Вратата се затвори след него. Той поздрави и седна в мекото си кресло, като подпря бамбуковия си бастун на бюрото. Колхински му подаде някаква папка и двамата си зашепнаха нещо.
— Какво толкова ти е направил Суейн? — попита Сабрина.
— Преди шест години бе предложен заедно с неколцина други за Делта. И досега не знае, че наблюдавах изпитанията, водени от един наш ефрейтор. Веднага разбрах, че не става за Делта. Бе твърде вятърничав. Не го приеха, разбира се, а аз излязох в отпуска след няколко дена и забравих цялата работа. Когато се върнах обаче, открих, че ефрейторът е отзован. Разжалван, иначе казано. Суейн и още две негови приятелчета подали официално оплакване, че изпитът не бил проведен, както трябва. Вече ти казах, бях видял всичко. И дума не можеше да става за подобно нещо. Ако имаше нещо нередно, аз пръв щях да поискам да изгонят ефрейтора. Опитах се да обясня нещата на шефа, но вече бе много късно. Ефрейторът бе изгубил нашивките си. Решението не бе отменено. Той скоро напусна Делта, напълно разочарован от живота. Последното, което чух за него, бе, че държал бензиностанция в някакво затънтено градче в Небраска. Ето какво ми е направил Суейн.
— Майк, Сабрина? Извинете, че прекъсвам задушевния ви разговор, но трябва най-сетне да обсъдим задачата — каза рязко Филпот.
— Чак пък задушевен — промърмори Греъм и застана по-далеч от Сабрина.
Убеден, че вниманието им е насочено единствено към него, Филпот отвори папката пред себе си.
— Какво знаете за „Нощна стража“?
— Това е кодовото име на специалния „Боинг“ 707, който вицепрезидентът ще използва при евентуална война, ако президентът бъде убит — отговори Греъм.
— Не тази „Нощна стража“! — каза ядосано Филпот. — Говоря за картината. Имаше я във всеки вестник и във всяка телевизионна програма през последния месец. Не може да си я пропуснал, даже при твоето усамотение.
— Не съм я пропуснал, сър, просто не съм й обърнал особено внимание.
— Препоръчвам ти да й обърнеш. Това е следващата ви задача. Тази „Нощна стража“, която е пристигнала в „Метрополитън Мюзиъм“ днес сутринта, е фалшификат.
— Фалшификат ли? — Уитлок бе наистина учуден.
Филпот кимна.