— А датировката с рентгенови лъчи и радиокарбон? — попита Уитлок. — Вероятно фалшификаторите са намерили начин да се справят и с това?
— Както вече казах, единият начин да се избегне проверката с радиокарбон е боята и лакът да изсъхнат заедно. Може също така да се използва основа от стара „гъска“ — Арман забеляза недоумението, изписано на лицето на Сабрина, и поясни. — Наричаме „гъски“ всички долнокачествени произведения на изкуството, създадени единствено за нари — той посочи картината. — Например за „Нощна стража“ фалшификаторът само е трябвало да намери оригинална „гъска“ от седемнадесети век.
— Сигурно не е лесно да се намери картина с такива размери — каза Сабрина.
— Оригиналната „Нощна стража“ е четиринадесет на дванадесет фута. Разбира се, човек не среща такива картини всеки ден, но фалшификаторът е имал добри връзки, предполагам, и е могъл сравнително лесно да намери, каквото му трябва. При това положение, след като вече разполага с „гъска“, фалшификаторът първо сваля с пара кафявата хартия от гърба на основата, а после маха всички пирончета, като внимава да не надраска основата. Тя трябва да остане невредима — запомнете, основата е единственото, което го интересува. След това, пак с помощта на пара, той отделя старото платно от основата, слага на негово място своята картина и я залепва към основата с брашняно лепило. Добрите фалшификатори дори слагат малко прах по краищата, за да изглежда картината по-автентична. Тук рентгеновите лъчи са безпомощни — те могат само да засекат и стария образ, ако една картина е рисувана върху друга — доста разпространена техника за фалшифициране, преди да бъде открит рентгенът.
— Добре измислено.
— Така и трябва да бъде, мис Карвър. В наши дни фалшификацията на произведения на изкуството е голям бизнес. Ако не изпреварва съвременните методи, фалшификаторът ще бъде заловен. Съвсем просто е.
Колхински се приближи до Греъм.
— Какво има, Майкъл?
— Нищо — отвърна с безразличие Греъм. — Просто никога не съм бил много на ти с изкуството. Например тази картина. Оригинал или не, изобщо не ми прави впечатление.
— Разбирам какво искаш да кажеш — съгласи се Колхински. — Но нашето мнение е без значение в случая. Тук сме само за да открием оригинала.
Греъм прокара пръсти през косата си и каза:
— Чудя се дали след триста години хора като Арман ще се превземат така и за изкуството на Анди Уорхол…
Колхински се усмихна и леко сложи ръка на рамото му.
— Искам със Сабрина да вземете показания от ван Ден.
— По-добре кажи признания.
— Смяташ, че и той е замесен?
— Просто предчувствие.
Колхински махна на Уитлок и Сабрина да се присъединят към тях.
— Си. У., говори с Арман, виж какво можеш да разбереш за фалшификаторите. Ще засечем информацията със списъка, който ще изготвят в главната квартира. Сабрина, искам с Майкъл да измъкнете каквото можете от ван Ден.
Станхолм докосна Колхински по ръката.
— Извинете, че ви прекъсвам, но дали вече можем да отворим музея за посещение? Хората отвън вече започват да губят търпение.
— Да, свършихме работата си тук, благодаря ви. Той изчака Станхолм да се отдалечи, преди да продължи.
— Трябва да се върна и да помогна на полковника. Обадете се на Сара, щом приключите тук, ще я предупредя да има кола на разположение. И не изоставяй онова свое предчувствие, Майкъл. Засега е най-добрата следа, която имаме.
Сара остави слушалката и им се усмихна.
— Господин Колхински ще ви приеме веднага.
Сякаш в отговор на думите й плъзгащата се врата се отвори и те влязоха в кабинета на Филпот. Колхински, който седеше зад бюрото, отново задейства предавателя и затвори след тях.
Огледа поред лицата на тримата, носле се отпусна назад в мекия фотьойл и обезсърчено въздъхна.
— Значи нищо?