— Подложихме ван Ден на кръстосан разпит, но той държи на версията си — каза Сабрина и извади миниатюрната касетка от малкия касетофон „Сони“, който носеше в чантата си. Остави я на бюрото пред Колхински. — Всичко е тук.
— Добре се справя, признавам — каза Греъм и се тръшна на едната черна кушетка.
— Но предчувствието ти остава?
— Да, дори се засилва. Притеснен е, разбира се, но не защото подмяната е станала, докато той е носел отговорност за картината. Притеснен е, защото фалшификацията е разкрита. Ако Арман не беше такъв авторитет, и то специално за тази картина, подмяната изобщо нямаше да бъде разкрита. Картината щеше да се върне в „Райксмузеум“ и никой нямаше да разбере нищо. Кой знае докога щеше да виси там като оригинал. Може би завинаги, или поне достатъчно дълго, за да не бъде ван Ден на мушката. Сега обаче му е ясно, че — ако проследим оригинала и го открием, колекционерът едва ли ще си държи устата затворена, за да могат да се измъкнат другите участници в кражбата, включително и самият ван Ден.
Колхински погледна Сабрина.
— А твоето впечатление от ван Ден? Споделяш ли предчувствието на Майкъл?
— Съгласна съм, че ван Ден беше притеснен, но не съм толкова убедена във вината му, както Майк. От друга страна, работила съм с Майк достатъчно дълго, за да знам, че предчувствията му не трябва да се отхвърлят с лека ръка. Разрешавали са цели случаи друг път.
— Ако Майкъл е прав, възниква нов проблем. Какво ще попречи на ван Ден да се свърже с човека, в който е оригиналът на „Нощна стража“, и да му съобщи какво е станало? Тогава вече картината ще потъне вдън земя.
— Теоретично погледнато, това е силен аргумент — каза Уитлок. — Но ако зад смяната стои ван Ден, логично е да се допусне, че ще получи добри пари за свършената работа. Също така е логично да се допусне, че няма да му платят предварително. Вероятно става въпрос за значителна сума в брой, по-голямата част от която ван Ден ще получи, след като фалшификатът безпрепятствено бъде върнат в „Райксмузеум“. Защо ще изплюва камъчето и ще рискува да изгуби парите, които му дължат? Малко хора знаят, че в „Метрополитън Мюзиъм“ виси фалшификат. Всичко това обаче са само предположения.
— Не ви разбирам, момчета. Особено теб, Сергей — Греъм потупа папката на коляното си. — Какво ще кажете за този рапорт от обиколката, който получихме от шофьора, за да го прочетем по пътя насам? Едно нещо буквално бие на очи при това турне. Охраната. Мерките за сигурност. Всяка галерия — той ги изброи на пръсти: — „Кунстхисторишес Музеум“ във Виена, галерията „Далем“ в Берлин, Лувъра в Париж, Националната галерия в Лондон и сега Мет, е разполагала с охрана, с която би могъл да се гордее и държавен глава. Всяка страна е използвала собствени сили за охрана, като отделните хора изобщо не са се срещали, преди да поемат картината. Невъзможно е било да организират нещо за толкова кратко време. Дори при преминаването от една държава в друга картината е била в пълна безопасност. Вземете например полета Лондон — Ню Йорк. През цялото време картината е била пред очите на двама души от ФБР и на двама старши служители от Скотланд Ярд — от момента, когато е напуснала Националната галерия, чак до прехвърлянето й в бронирания фургон на летище „Кенеди“. И четиримата са разбрали за възложената им задача само двадесет и четири часа по-рано. План за кражба и фалшива картина не се изготвят толкова бързо, нали? Единственият човек, който е имал и време, и възможност да осъществи подмяната, е ван Ден. Нима не разбирате?
— Съгласен съм с теб, Майкъл, доводите срещу ван Ден са много силни, но не забравяй, че работим с факти, а не с теории. В момента нямаме и най-дребната улика срещу него. Ако наистина е виновен, трябва да го докажем. Предчувствията не са достатъчни.
Иззвъня телефонът.
— Извинете — каза Колхински и вдигна слушалката. Изслуша внимателно това, което му казаха, и тихо отвърна нещо, преди да затвори. — Обади се доктор Станхолм. Готови са резултатите от проверката с радиокарбон. Основата на картината е от средата на седемнадесети век.
— Може би това е ключът — каза Сабрина и се обърна към Уитлок. — Помниш ли какво каза Арман? За използването на основа от стара картина, за да се заблуди датировката с радиокарбон?
— Разбирам накъде биеш — кимна Уитлок. — Някой търговец може би добре си спомня продажбата на толкова голямо платно, особено ако го е купил известен фалшификатор или пък покупката е направена от негово име.
— Картината може и да е била открадната — добави Греъм.
— Да, и това е възможно — призна Уитлок.
— Не искам да охлаждам ентусиазма ви, но не мислите ли, че пропускате някои дребни подробности?