— И сега имам право адвокатът ми да бъде тук! — отвърна ван Ден.
Уитлок кимна в знак на съгласие.
— Да, разбира се, но преди да му се обадиш, размисли добре. Не забравяй, че сме длъжни да съобщим на полицията това, което се каже тук. От нас зависи какво ще пропуснем. Полицията не знае кой е убил Тойсген — ние знаем. Полицията не разполага с оръжието на убийството — то е в нас. Не могат също така да направят връзка между теб и Лемер. Ние можем. Ако не се брои съучастието в убийство, присъдата може вместо доживотен затвор да е десет години.
— А признанието на Лемер? Полицаите непременно ще разкрият връзката помежду ни, когато съпоставят нещата.
— Лемер нищо не е признавал. Той е мъртъв — каза Уитлок и издържа погледа на ван Ден. — Сам виждаш, че е в твой интерес да ни сътрудничиш.
— Да, но какво ще ви попречи да не удържите на думата си, щом веднъж ви съобщя, каквото знам?
— Нищо — отвърна сухо Уитлок. — Но ние сме единственият ти шанс.
— Ще ви помогна — каза най-сетне ван Ден. Гласът му едва се чуваше.
Сабрина извади от чантата си малкия касетофон „Сони“ и го сложи на масата между Уитлок и ван Ден. Уитлок натисна копчето за запис и попита:
— Кой те нае да откраднеш картината?
— Андре Драго.
Уитлок погледна въпросително Греъм и Сабрина, но и те като него чуваха името за пръв път.
— Какво знаеш за него?
— Само това, че е личен секретар на един мултимилионер, Мартин Шрадер.
— Шрадер? — промърмори замислено Уитлок. — Звучи ми познато…
Сабрина затвори очи и потърка с палец и показалец горната част на носа си — тя също се напрягаше да свърже името с някакъв факт.
— Май нещо ви е къса паметта, а? — обади се Греъм, като местеше очи от Уитлок към Сабрина. — Не помните ли големия скандал, който избухна в европейските бизнес кръгове през седемдесет и девета, когато руснаците влязоха в Афганистан? Една тайна операция на европейските митнически власти изобличи немската оръжейна фирма „Хехт“, че е продавала на руснаците химическо оръжие, използвано срещу муджахидините. Управителният съвет бе принуден да подаде оставка, а Мартин Шрадер, собственикът на фирмата, трябваше да продаде компанията направо на безценица. Последното, което чух за него, бе, че е напуснал страната — той погледна към ван Ден. — Къде живее сега?
— В Рио де Жанейро.
— Срещал ли си се с него? — попита Сабрина.
— Не, Драго уреждаше всичко.
— Защо са избрали теб, а не Брудендик, да речем, или главния уредник Гейзер? — запита го Уитлок.
— За Брудендик и дума не може да става, прекалено е честен. Гейзер пък всеки уикенд се запива с приятели и Драго е решил, че може да изтърве нещо в момент на слабост. Аз почти не пия и нямам кой знае какви приятели. Каза ми, че идеално ставам за тази работа.
— А кой се спря на Тойсген? — продължи да задава въпроси Уитлок.
— Шрадер, макар че на практика не го е виждал лично. Както вече ви казах, Драго движеше всичко. Тойсген бе измъкнат нелегално от Русия единствено за да нарисува фалшивата картина. Бе най—добрият фалшификатор в Москва, а Рембранд бе любимият му художник.
— Хамилтън и Лемер също ли бяха наети от Драго? — попита Уитлок.
— Не, тях аз ги наех. Драго възложи цялата операция в Амстердам на мен. Първата ми работа бе да открия подходяща основа, която Тойсген да сложи под платното с фалшификата. Свързах се с Хамилтън и той откри картината на Зегерс, която пасваше отлично.
— Хамилтън знаеше ли защо ви трябва картината? — попита Сабрина.
— Не, казах му само, че търся картина с такива размери. После Тойсген поиска да я взема, но тъй като не познавах подходящи хора, Хамилтън предложи да използвам Лемер, който работеше за него. Дори не знам как изглежда… — той млъкна и втренчи поглед в Уитлок. — Чувахме се само по телефона. Идеята бе на Драго — искаше възможно най-малко хора да знаят какво точно става.
— Кой нареди да убият Тойсген? — попита Греъм.
Ван Ден прокара пръсти през влажната си коса.
— Когато разбрах, че сте по следите му, изпаднах в паника. Трябваше да го накарам да млъкне; ако го бяхте пипнали първи, сигурно щеше да проговори. Не че исках така да стане. Повярвайте ми, наистина не исках така.
— Значи ти си казал на Лемер да го убие? — попита Уитлок.
Ван Ден мрачно кимна и като видя, че Уитлок сочи касетофона, неохотно промърмори:
— Да, аз.
— А как вербува Кеплер? — запита Сабрина. Ван Ден, който гледаше как лентата бавно се навива, вдигна изпитателно очи към Уитлок и каза:
— Ще изтриете всичко, което показва, че съм замесен в убийство, нали? Обещахте ми.
— Отговаряй! — кресна Греъм и се надвеси заплашително над него. — Как вербува Кеплер?