— Не аз, Драго го вербува.
Уитлок кимна с глава, припомняйки си вчерашния разговор с ван Ден, и добави:
— А за да бъде сигурен, че ще възложат договора на него, той предложил да транспортира картината до летището почти без пари.
— После по пътя ти и двамата пазачи сте сменили картините, а след като фалшификатът бил свален, полицейският ескорт нямало защо да придружава Кеплер и празния според всички фургон обратно до музея, така че той е имал достатъчно време да прибере оригинала и фалшивите панели, преди да се върне. Прав ли съм?
— Да — отвърна ван Ден, без да поглежда Греъм в очите.
— Колко трябваше да ти платят за подмяната на картините? — попита Сабрина.
— В случай на успех щях да получа десет милиона долара.
— Дадоха ли ти нещо в аванс? — продължи тя.
— Драго внесе на мое име един милион долара в швейцарска банка. Каза, че ще получа останалото, след като фалшификатът се върне в музея.
— Колко платиха на другите? — попита Уитлок.
— Тойсген получи половин милион долара, но жестът бе напълно символичен. Парите изобщо не го интересуваха. На Лемер и Хамилтън платих аз, от сметката за текущи разходи, която Драго бе открил на мое име тук в Амстердам. За Кеплер и пазачите не знам, предполагам, че Драго им е платил.
Греъм седна на ръба на бюрото.
— Милион и половина долара плюс разходите, и то за една от най-ценните — или по-скоро безценните — картини в света. Шрадер е направил добра сделка.
— Десет и половина милиона плюс разходите — поправи го ван Ден.
Греъм му хвърли презрителен поглед.
— Май си доста наивен, а? Драго е внесъл онзи милион на твое име само за да ти разпали апетита. Изобщо не е имал намерение да ти плаща останалото. Знаеш твърде много.
Ван Ден погледна към Уитлок, който поклати глава в знак на съгласие.
— И според мен е така. Ако играеше честно, Драго щеше да внесе в швейцарската ти сметка поне половината пари.
Ван Ден впи очи в разтрепераните си ръце.
— Как съм могъл да бъда толкова сляп? От самото начало той само ме е използвал!
— Драго знае ли, че фалшификацията е разкрита? — наруши Сабрина внезапно настъпилото мълчание.
Ван Ден поклати отрицателно глава:
— Не. Той твърдеше, че, ако подмяната се разкрие, сензацията ще разтърси света. Явно не е включвал в сметката тайно разследване.
— Харесват ми прекалено самоуверените противници. Винаги допускат грешки — каза с усмивка Греъм.
Думите му накараха Сабрина да се сети за Смайли и Изпитателния център. Смайли я беше нарекъл импулсивна и прекалено самоуверена. Зачуди се дали Греъм не говори косвено на нея, въпреки че не му беше противник… Тя знаеше, че е така. Но дали той знаеше?
— И дори за миг не ти хрумна да се обадиш на Драго? — учуди се Уитлок.
— Защо да рискувам да загубя десет милиона долара?
— Знаеше ли за грешката във фалшификацията? — попита Сабрина.
— Да, знаех. Всъщност на такива грешки им казват „подписи“. Много фалшификатори ги правят, за да оставят някаква следа от индивидуалност в творбата си. И Драго знаеше, но нито той, нито аз успяхме да откажем Тойсген от това.
— Жена ти знае ли? — попита Уитлок.
Ван Ден виновно извърна очи към касетофона.
— Не. Възнамерявах да я зарежа и да започна с тези пари нов живот. С брака ни е приключено от години. Пък и да знаеше, нямаше да има никакво значение. Не би се притеснила особено.
— Опиши ни Драго — пресипнало каза Уитлок, като с усилие се откъсна от връхлетелите го мисли за собствения му брак, за да продължи с разпита. И да мисли само за него.
— Малко над тридесетте. Много обича бяло, отива на косата му — светлоруса, подстригана много късо. Лицето му е тясно и слабо, носи очила с телени рамки. Често се усмихва, но очите му винаги остават студени и безизразни, сякаш гледа през теб. Много е… изнервящо — ван Ден махна с ръка към телефона. — Е, казах ви всичко, което знаех. Няма ли сега да се обадите в полицията?
— Няма да замесваме полицията на този етап — обясни Уитлок. — Ще останеш под домашен арест, докато музеят не си възвърне оригинала. Едва тогава ще бъде повдигнато обвинение срещу теб.
— Това е противозаконно! — избухна ван Ден.
— На теория да — отвърна Уитлок.
— Адвокатът ми няма да остави нещата така и ще раздуха случая! Да ме държите затворен против волята ми, и то в собствения ми дом, това си е живо престъпление.
— Така само усложняваш положението си — каза Уитлок. — Мислех, че сме се споразумели.
— Да, споразумяхме се, но ето че извъртате всичко в интерес на собствените си цели.
Греъм се наведе през масата и вдигна пръст на сантиметри от лицето на ван Ден.