— Само се опитай да ни играеш номера и ще се погрижим да бъдеш белязан още преди да си видял вратите на затвора. Обещавам ти го.
Ван Ден изтри с ръка овлажнялото си чело и каза: — Добре, ще правя, каквото ми кажете. Греъм и Уитлок го изведоха от стаята. Сабрина звънна на Питер де Джонг и той обеща веднага да постави денонощна охрана в къщата на ван Ден. Затвори телефона, взе малкия касетофон със записа и бързо излезе да ги догони.
Жак Ръст се приземи на летище „Схипсхол“ на борда на самолет „Чесна“ 340, собственост на една компания в Цюрих, която служеше за параван на ЮНАКО. На самата писта го чакаше черен мерцедес, който веднага го закара в хотела.
Бе четиридесет и две годишен французин с оредяваща черна коса, която упорито продължаваше да подстригва късо, и със светлосини очи, оживяващи суровото му и мъжествено лице. За четиринадесет години бе постигнал забележителна кариера във френските служби за контрашпионаж, но после бе подал оставка, за да започне работа в ЮНАКО — първоначално само с Уитлок, преди бюджетът да позволи на Филпот да увеличи броя на оперативните работници от двадесет на тридесет. Тогава той и Колхински реорганизираха и модернизираха всички оперативни структури на ЮНАКО и така възникнаха ударните отряди. Ръст и Уитлок поеха Сабрина, за да я научат възможно най-бързо на тънкостите в работата, и само за шест месеца Трети ударен отряд си спечели всеобщо признание като групата с най-добри професионалисти. Ръст смяташе, че това все още е така. Въпреки всичките си странности Греъм бе великолепен заместник.
Година след създаването му Трети ударен отряд бе пратен в Марсилия да унищожи наркотрафика между Франция и Алжир. По време на едно най-обикновено разузнаване край доковете Ръст и Сабрина попаднаха под обстрел и той бе ранен в гръбнака, докато се опитваше да се измъкне. Остана парализиран от кръста надолу и след като го изписаха от болницата, започна работа в командния център като главен съветник. Когато обаче шефът на европейския отдел загина при автомобилна катастрофа, за негов приемник бе назначен Ръст — за най-голяма изненада на мнозина посветени, които очакваха, че мястото ще получи Колхински. Гледната точка на Филпот обаче бе друга. Той много добре знаеше, че една от основните причини Колхински да се вкопчи в шанса да премине към ЮНАКО бе желанието му да се измъкне от бюрото си на „Лубянка“. Негова стихия бе работата „на терен“. От друга страна, дните на Ръст като оперативен работник бяха свършили и той изгаряше от нетърпение да опита на какво е способен в деловата част. Със своята проницателност, задълбочено познаване на европейските проблеми и многобройните си връзки в Стария континент той бе изключително подходящ за подобна работа. И ето че сега, година по-късно, новият шеф на европейския отдел бе спечелил на своя страна критиците със своята дружелюбност, принципност и висок професионализъм.
Мерцедесът спря пред входа на „Парк хотел“. Шофьорът изскочи от колата, отвори багажника и извади сгъваемата инвалидна количка, правена по поръчка специално за Ръст. Бързо я сглоби и я избута до задната врата. Портиерът, който бе наблюдавал сцената отдалеч, побърза да отвори вратата на пътника.
— Разрешете да ви помогна, господине.
Ръст се дръпна назад и вдигна ръце, сякаш за да се защити.
— Не съм инвалид!
— Извинете, господине — каза портиерът.
— Non, аз трябва да ви се извиня — отвърна Ръст с печална усмивка. — Зная, че не искахте да ме обидите, но мога и сам. Благодаря ви все пак.
Той се опря здраво с ръце на седалката и отблъсна тялото си напред към отворената врата на колата. Протегна ръка, за да хване облегалката на количката, но успя само да я докосне леко и въпреки че спирачките бяха натиснати, количката се плъзна малко настрани. Ръст тихо изруга. Портиерът пристъпи напред и понечи да я върне на старото й място, но шофьорът го сграбчи за ръката и му даде знак да не се меси. Знаеше, че жестът няма да бъде посрещнат добре. Ръст се вкопчи в седалката и внимателно се наведе навън, за да докара количката си обратно. Този път я хвана здраво и като прехвърли тежестта си върху другата ръка, се надигна от седалката и се премести навън. После стисна зъби, извъртя тялото си и като се отпусна тежко назад, седна в количката. Лицето му бе почервеняло от усилието. В едната облегалка бе монтирано дистанционно управление; Ръст натисна копчето, освободи спирачките и се завъртя с лице към хотела.
— Всъщност е много по-лесно, отколкото изглежда — каза той на портиера.
Портиерът явно се съмняваше. Свали фуражката си в знак на възхищение и побърза да обслужи таксито, спряло зад мерцедеса.