Сабрина паркира своя „Мерцедес-Бенц“ 500 SEC с цвят на шампанско в края на дървения кей, извади един „Берета“ 92 от жабката, слезе от колата и вдигна очи към небето. Тъмните и мрачни дъждовни облаци, надвиснали заплашително над града преди половин час, когато излизаше от къщи, сега се носеха далеч над Атлантическия океан и оставяха зад себе си по-голямата част на Бруклин залята от ярка слънчева светлина. Бе облечена със сив памучен блузон, развлечени джинси и маратонки и вече започваше да усеща горещината. Непретенциозните дрехи не позволяваха да се види изящната й фигура, на която би могъл да завиди и някой елф, но затова пък лекият грим само подчертаваше класическата красота на лицето й. Бе хванала на опашка златисторусата си коса, дълга до раменете и облагородена с кестеняви оттенъци в салона на Кристин Валми на Пето авеню, и я бе скрила под едно бейзболно кепе на лосанджелиските „Доджърс“. Сложи си слънчевите очила и внимателно се огледа наоколо.
На тридесет метра вляво от нея имаше някакъв изрисуван с графити склад. Прозорците му отдавна бяха счупени, а покривът от гофрирана ламарина бе изпъстрен с големи петна потъмняла ръжда. Точно срещу склада стоеше на котва един риболовен кораб, дълъг четиридесет и пет фута. Явно не бе употребяван от години, тъй като също бе целият покрит с ръжда. Сабрина трябваше да вземе от кораба черен кожен портфейл с документи. Знаеше, че ще си има работа с трима въоръжени мъже, чиято задача бе съвсем проста — да й попречат. Можеха да се крият навсякъде.
Започна да обмисля първия си ход. Поне един държеше на прицел риболовния кораб, може би от най-горния прозорец на склада, а това автоматично изключваше възможността да стигне до кораба по кея. Замисли се дали да не опита с плуване, но щеше да бъде чудесна мишена, ако я забележеха във водата. Оставаше само пътят от задната страна на склада, но дали и там не се криеше някой? Имаше само един начин да разбере.
Тя изскочи от прикритието на мерцедеса, тичешком стигна до склада и се притисна до голата тухлена стена. Бе извадила късмет — от тази страна нямаше нито един прозорец, така че никой не можеше да я види. Тя предпазливо надникна иззад ъгъла. Изглеждаше пусто. На стената, точно между прозореца и вратата, видя метална стълба. Хрумна й нещо. Изтича край прозореца, без да се крие, и бързо изкачи първите десетина стъпала. После спря и изчака. Нищо. Тъкмо когато вече мислеше, че не са се хванали на въдицата, от прозореца колебливо се подаде дулото на един колт. Бе възбудила любопитството им. След малко се показа и ръката, която държеше револвера, но въпреки че бе изключително добър стрелец, Сабрина изчака — искаше човекът да се наведе още малко през прозореца. Пистолетът изчезна също така внезапно, както се бе появил. Тя тихо изруга, ядосана на себе си, но сега поне знаеше, че в склада са двама. Другият пазеше риболовния кораб и кея може би с далекобойна пушка.
Прибра своя „Берета“ в кобура на кръста си и се качи догоре. Прехвърли се на покрива, като внимаваше да не вдига никакъв шум. Логиката й казваше, че всеки склад има амбразура на покрива. Този не бе изключение. Покривът под краката й бе устойчив и тя се придвижи предпазливо по четиридесет и пет градусовия наклон към прозорчето. То също бе разбито и ослепителната слънчева светлина й даваше прекрасна възможност да огледа вътрешността на склада. Изведнъж го видя — стоеше с оръжие в ръка на тясната платформа до горния прозорец с изглед към кея. Сега обаче не гледаше навън, очите му шареха между двете врати — бе изпълнен с напрежение и очакване. Видя я в последния момент, но когато насочи нагоре своя снайпер „Маузер СП“ 66, слънцето блесна право в очите му. Сабрина го простреля два пъти в сърцето. Първият. Оставаха още двама.
От мястото, където беше, не можеше да види втория мъж, но знаеше, че е там и че оръжието му е насочено към таванското прозорче. Трябваше обаче да рискува. Стисна здраво пистолета си в ръка и стремглаво скочи долу, свитите й колене се удариха в платформата. Един куршум рикошира от парапета само на сантиметри от нея. Все още свита на земята, успя да стреля два пъти по отдалечаващата се фигура, но мъжът вече бе на кея. Беше го изпуснала.