— Теорията ви е вярна, с изключение на някои дребни подробности. Градският идиот далеч не беше толкова глупав, на колкото се правеше. Всъщност беше много хитър. Бях го взел под крилото си и го използвах за разни цели. Онази нощ наистина го бях накарал да надуе рога. После трябваше да го скрие на едно тайно място, а рано на следващата сутрин — да дойде на площада. Бях маскиран, когато му направих предложението, но той можеше и да се е досетил, че съм бил аз. Беше голям бърборко и затова трябваше да умре. Колкото до останалото — сви рамене Льо Санглие, — всичко беше горе-долу така, както го описахте. Знаех за тайния брод и много пъти съм минавал по него денем, за да се подготвя. Върбите зад убежището ми осигуряваха чудесно прикритие, а и по това време на денонощието Лорд Скроуп не беше нащрек. Предполагаше, и с право, че ако някой реши да го нападне, ще го стори през нощта. Не му хрумваше, че нападателят може да се промъкне до убежището и през деня. Що се отнася до домина Маргарет, игуменката ми беше дотегнала — той се усмихна. — Дойде в „Сейнт Алфидж“ с пълното съзнание, че смятам да изстрелям тези две стрели. Разбира се, бях й казал, че няма да се целя в никого, а после щяхме да обвиним Клейпоул. Доктор Ормсби трябваше да пристигне след нападението и да стане свидетел на нашия ужас. Щях да се закълна, че тайнственият стрелец, когото съм успял да зърна, е бил мастър Клейпоул. Добрият ни кмет постоянно е в сградата на общината или на площада пред „Сейнт Алфидж“. Лесно щяхме да го набедим, пък и — разпери ръце мастър Бенедикт — кой би се осмелил да оспори думата на една игуменка и на нейния капелан?
— Значи изстреляхте стрелата и домина Маргарет падна мъртва, така ли? — попита Корбет, като се приближи до затворника и застана над него.
— В същия миг! — щракна с пръсти мастър Бенедикт.
Корбет приклекна.
— А каква беше връзката ви с Гастон?
— Бяхте прав и за това.
Капеланът посочи към меха с вино. Корбет му го подаде и затворникът жадно отпи.
— Ще бъда кратък — усмихна се мастър Бенедикт и млясна с устни. — Вярвам, че ще удържите на думата си, пък и нямам друг избор. Бих могъл да се изправя пред съда и да се позова на привилегията на духовенството, но — посочи той към Ранулф — той едва ли ще ме пусне да стигна жив дотам.
— Бързо схващате! — прошепна Ранулф.
— Кажете ми за Гастон — намеси се Корбет.
— Прав сте — отвърна капеланът. — Преди да избяга от Ако, Скроуп отишъл до лечебницата, която била пълна с ранени и умиращи мъже. Вътре имало маса, отрупана с всякакви лекарства и билки, сред които имало и отрови. Някои от тамплиерите предпочитали да дочакат упоени неизбежната си смърт. Скроуп взел една чаша вино и без Гастон да разбере, сипал вътре отрова. Дал му да пие, като му казал, че виното ще притъпи болката, и се заклел, че ще се върне за него. Гастон беше сигурен, че в лечебницата го е посещавал единствено братовчед му. После Скроуп побягнал и така и не се върнал да го прибере. Скоро след това Гастон се почувствал много зле и започнал да повръща виното, а с него и отровата. После изгубил съзнание. Когато дошъл на себе си, Ако бил превзет. Сарацините постъпили благородно и подарили живота на онези от ранените, които имали шанс да оцелеят. Останалите били изведени от лечебницата и екзекутирани заедно с другите пленници в Двора на дракона. Видях го с очите си.
— А с вас какво се случи?
— Аз бях от онези, които успяха да се доберат до крепостта на тамплиерите. Вътре се бяхме натъпкали войници, търговци, мъже, жени и деца. Когато враговете превзеха крепостта, екзекутираха набързо всички възрастни. Принудиха децата, сред които бях и аз, да гледат през сълзи как поставят затворниците на колене и отрязват главите им, докато не потънахме в кръв до глезените. Нас ни пощадиха само защото щяха да ни вземат добра цена на пазара за роби.
— Но Гастон е оцелял, нали така?
— Точно така. Вражеският воин, който го открил, бил благороден човек. Освен това бил запленен от историята му. Намерил винената чаша, надушил отровата в нея и разпитал Гастон. Бил много изненадан да научи, че един християнин се е опитал да убие свой събрат, с когото се е сражавал рамо до рамо. Нали знаете — навсякъде по света войниците оценяват добрите истории. Гастон бил прегледан от арабски лекари, раните му скоро заздравели и после го изпратиха при нас — децата, оковани в Двора на дракона. Сарацинът, който беше помогнал на Гастон, направи каквото можа, за да му осигури прилична храна, а ние срещнахме своя герой — капеланът замълча. — Не мога да ви опиша какви ужаси изживяхме в онзи двор, но Гастон стана наш приятел и защитник. Помагаше ни, с каквото можеше — даваше ни от храната си, грижеше се за умиращите и утешаваше всички останали — мастър Бенедикт си пое дълбоко дъх. — Седмиците се превръщаха в месеци и Гастон възвръщаше силите си. Беше много як, а освен това забелязах, че ръцете му са издължени като на човек, свикнал да върти меча. Упражняваше се при всяка възможност и ето че птичето кацна на рамото му. Един следобед командващият офицер дойде при него, за да му донесе малко храна, а с него се появиха и трима мамелюци55. Мислех, че религията не им позволява да пият, но тези тримата доста се бяха наквасили. Започнаха да се гаврят с някои от девойките и тогава Гастон скочи и ги нарече страхливци. Ругаеше ги и ги предизвикваше. Каза, че не биха се осмелили да се изправят срещу воин като него. Мамелюците захапаха въдицата. Гастон им предложи да се бие сам срещу тримата и поиска да му дадат само един меч и една кама. Каза, че ако успее да ги надвие, това щяло да означава, че Аллах иска той и децата да бъдат освободени — капеланът отпи още една глътка вино. — Слухът за отправеното предизвикателство бързо се разнесе из крепостта и дворът се изпълни с хора. Спасителят на Гастон неохотно даде съгласието си, но все пак си мисля, че той знаеше какво ще се случи, и искаше да му даде възможност. Свалиха веригите на Гастон и му дадоха меч и кама — мастър Бенедикт поклати глава. — Казвам ви, Гастон беше истински воин и много умел с меча. Уби мамелюците толкова бързо, че даже не разбрахме как стана. Беше пъргав като танцьор! Бог със сигурност беше с него в онзи ден — капеланът протегна ръце към огъня. — Присъстващите го приветстваха възторжено, а офицерът спази думата си. На следващата сутрин отведоха всички ни на пристанището.
55
Първоначално роби, най-вече от турски произход, които ислямските владетели започнали да използват във войските си от 9 в. нататък. Тези войници били купувани още като момчета, приемали исляма и получавали военно обучение. С течение на времето мамелюците се превърнали в могъща каста с огромно влияние в Близкия Изток и Египет, като неведнъж дори завземали властта. Освен това мамелюците често се сблъсквали с кръстоносците и им нанесли доста поражения. — Б.пр.