— Колко души бяхте? — попита Корбет.
— Около двайсет. Натовариха ни на един кораб за Кипър. Пристигнахме в Лимасол, а оттам се отправихме за Марсилия. После Гастон ни поведе към Анже. Познаваше тамошния епископ, който явно имаше много високо мнение за Гастон, понеже му позволи да се настани в един изоставен замък наблизо. Мястото беше прекрасно — замъкът беше точно до гората, а наоколо се простираха тучни поля и течаха пълноводни потоци.
— Всички ли се установихте там?
— О, да. Гастон на шега ни наричаше своята войска на Светия Дух. Той беше най-доблестният и добър човек, когото познавах. Превърна се в наш бог, спасител, майка и баща, брат и сестра, свещеник и изповедник. Отнасяше се с нас с невероятна нежност, обичаше ни и ни наставляваше. Вярваше, че се е спасил, за да си грижи за нас.
— Но ви е обучил и да боравите с оръжия, нали?
— Само някои от нас. Аз бях най-големият. Гастон ни обясни, че в този безмилостен свят трябва да знаем как да се защитаваме. Научи ме да си служа с меч, с кама, но най-вече с дълъг лък, който самият той беше овладял в Англия. Разказа ни историята на лъка и как го използват в Уелс. Никога обаче не отваряше дума за собственото си минало.
— Наистина ли сте свещеник, мастър Бенедикт? — поиска да научи Корбет.
— Разбира се! Гастон каза, че съм много интелигентен и трябва да се посветя на науката. С подкрепата на местния епископ бях изпратен в близкото църковно училище, а след това продължих обучението си в Бордо и в Париж. Гастон разполагаше с известни средства, за да плати образованието ми, а каквото не му достигаше, спечели или получи като дарение. Местните благородници, абатства и манастири бяха чули за постиженията му и проявиха огромна щедрост.
— И Гастон не ви е споменавал за Англия, така ли?
— Никога. Тази врата беше затворена и запечатана.
— Какво се случи с останалите от групичката ви?
— Някои умряха, а други станаха още по-силни под влиянието на Гастон. Той не изостави вярата си, а само ненужните догми и ограничения и така създаде Свободните братя. Местното духовенство не просто ги търпеше, ами дори беше благосклонно към тях. Успяха да си издействат пълномощни писма от папската курия в Авиньон. Братството беше напълно безобидно — просто една от многото подобни групи, които се скитаха по пътищата на Франция.
— Ами вие?
— Гастон се гордееше с мен, но аз усещах, че духовното поприще не е за мен. Вероятно аз съм живото доказателство — ухили се той, — че cacullus non facit monachum — расото не прави монаха.