— Gloria Patri — започна внезапно Ранулф — et Filii et Spiritus Sancti…
Капеланът бързо грабна лъка и стрелата, вдигна ги и пристъпи назад. Ранулф въобще не погледна към арбалета. Вместо това извади камата от колана си, запрати я по капелана и го улучи в гърдите. Мастър Бенедикт залитна назад и изтърва лъка и стрелата. Ранулф извади меча си и прониза противника си в корема, а после се приближи и го заби още по-дълбоко. Мастър Бенедикт само махаше с ръце, главата му се отметна назад и капеланът се задави в собствената си кръв.
— Казах ви — натисна още по-силно меча си Ранулф, — че ще ви улуча пръв, и така и стана!
Служителят на Зеления печат извади меча си от тялото на мастър Бенедикт и клепачите на капелана потрепнаха. После свещеникът изпусна последния си дъх, свлече се на колене и падна настрани.
— Измами го — промърмори Корбет.
— Въздадох справедливост! — озъби се Ранулф, а после приклекна до мъртвия свещеник и издърпа камата си от гърдите му. — Той беше убиец, сър Хю. Да не би да искахте да се отърве ей така след всичките си ужасни престъпления? Да ви преследва в кошмарите ви? Да се промъкне някоя нощ в имението Лейтън, за да ви отмъсти, и да избие семейството ви? Раненият звяр е опасен. Мастър Бенедикт льо Санглие заслужаваше съдбата си. Постъпих законно и морално.
— Морално — може би, но не и законно — възрази Корбет.
Ранулф се изправи, пъхна ръка под жакета си, извади оттам едно малко парче пергамент и го подаде на Корбет.
— Действах законно — заяви Ранулф, — справедливо и морално!
Корбет разви свитъка и пред погледа му попаднаха думите: „Приносителят на това писмо действа в името на добруването на краля и безопасността на кралството“.
— Ставаш все по-предвидлив, Ранулф — взря се в него Корбет.
— „Синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината“ — цитира Светото писание другарят му.
— Смяташ ли се за син на светлината, Ранулф?
— Не, сър Хю — Ранулф докосна леко господаря си по бузата. — Само работя за такъв.
Бележка на автора
Този роман е написан въз основа на няколко действителни истории. В книгата ми „Големият обир на кралската хазна от 1303 година“ подробно и задълбочено се разглежда един от най-скандалните грабежи в историята на престъпността в Англия. Ричард Пъдликот и неговата банда наистина са съществували. Разбойниците успели да въвлекат в престъплението си монасите от Уестминстър, макар че това едва ли им е струвало особени усилия! След тези събития Едуард действително изпратил в Лондон своя верен служител, Джон де Дрокенсфорд (върху чиято личност е изграден образът на Корбет), за да разреши случая. Дрокенсфорд се справил отлично и до Коледа на 1303 година успял да натика по-голямата част от бандата в Тауър. Много от откраднатите скъпоценности били възстановени и за тях построили специално хранилище, но в крайна сметка съкровището било преместено в Тауър, където е изложено и до днес. Крадецът Пъдликот бил закаран до ешафода в ръчна количка и после увиснал на бесилото. За назидание одрали кожата му и върху една от вратите в Уестминстърското абатство още могат да се видят следи на мястото, където е била закована.
Джон льо Риш, наричан още Джон Рамаж, е роден в Уестминстър и работел като слуга при монасите. Майка му живеела близо до църквата „Сейнт Джайлс“ в Крипългейт. Джон имал много лоша репутация и вече бил подвеждан под отговорност за редица престъпления. Около времето, когато бил извършен обира, той многократно бил забелязан да влиза и да излиза от Абатството. След това Рамаж изведнъж забогатял и се снабдил с коне и оръжия като истински рицар. Осмелил се дори да се облече като войник, за да се присъедини към кралската армия на Север. После обаче решил, че няма нужда да се излага на излишни рискове, и се върнал в Уестминстър, където бил приютен от монасите. След грабежа започнал да се хвали, че има достатъчно пари, за да си купи цял град! Първоначално укривал една част от откраднатите скъпоценности в къщата на майка си, но после ги преместил, за да не ги открият кралските служители. Трябвало да го арестуват, но тогава Рамаж изчезнал безследно. Мога с доста голяма точност да предположа как е приключил животът му — престъпниците като Льо Риш много рядко умирали в леглата си.
Историята за нападението над Едуард I, извършено от асасините в Светите земи, е отразена в много хроники. Някои историци оспорват истинността на това събитие, но аз вярвам, че то се е случило. Хора като Сагитариус — средновековният еквивалент на днешните снайперисти — били често явление, за което се разказва в лондонските хроники, в коронерските57 регистри и в записките от съдебните заседания из различните графства, които тогава се съхранявали в столицата. Разследването, проведено от Корбет, правдиво отразява правните традиции от онова време. „Хората на краля“ буквално колели и бесели и присъствието им всявало ужас сред населението. Освен това, ако някой се окажел твърде упорит, можели да го призоват пред Кралския съд в Уестминстър, което означавало продължителен и скъп престой в Лондон!
57
Длъжността „коронер“ съществува в Англия от 11 в. насам. Първоначално коронерите били назначавани от краля да бранят интересите на Короната (от където идва и името им) в отделните графства, но до края на 19 в. ролята им вече се била ограничила до разследване на случаите на насилствена смърт. — Б.р.