— Не се приближавай повече, отче, остани на мястото си.
Отец Томас се подчини.
— Кой си ти? — извика той.
— Аз съм Нощна сянка — отвърна гласът.
Отец Томас напрегна слуха си. Гласът беше благовъзпитан и мелодичен, но свещеникът не можа да го разпознае.
— Защо си дошъл тук в тази тъмна доба и какво е това име?
Отговор не последва.
— Защо ти е да се промъкваш в църквата и да се криеш в сенките? Излез на Божията светлина! Защо си се нарекъл така?
— Знаеш ли какво означава името ми, отче?
— Беладона — отровно растение със смъртоносен ефект. Ти такъв ли си?
— Не знаеш ли другото значение на думата, отче? Тя се използва и за онзи малко по-тъмен миг от нощта, в който се спотайват демоните. Това съм аз.
— Демон ли си?
Скритият събеседник на отец Томас тихо се засмя.
— Аз съм Божието възмездие, отче.
— Кой ти даде това право?
— Аз самият! Пролятата кръв изисква да се потърси сметка на виновниците и те да бъдат наказани.
— Ти ли си Сагитариус?
— А не си ли ти? — гласеше подигравателният отговор.
Отец Томас избърса потните си ръце в расото.
— Защо не се покажеш на Божията светлина?
— Аз съм в Божията светлина.
— Защо си дошъл тук? — настоя свещеникът. — Защо идваш в тази тъмна доба да заплашваш един свещеник, който бди над двама невинни мъртъвци?
— Никой не е невинен, отче, знаеш го. Дойдох при теб, за да ти предам едно съобщение за лорд Скроуп. Кажи му да застане под кръста на пазара в Мисълам преди празника по случай обръщането на свети Павел и да признае всичките си грехове.
— Той никога няма да се съгласи.
— Но поне ще бъде предупреден.
— Ами ако не го стори?
— Ще го застигне възмездие за всичките му грехове — изсъска гласът.
— Защо сам не го предупредиш?
— Не се тревожи, отче, ще го направя, но запомни какво ти казах — трябва да се покае за всичките си грехове.
След няколко часа, с настъпването на празника на свети Иларий и просветляването на нощта, лорд Оливър Скроуп коленичи върху молитвената пейка в своето убежище, което беше построил в сърцето на своите владения — на Острова на лебедите. Устните му се движеха беззвучно, докато се взираше в диптиха, изобразяващ Страстите Христови, и боязливо разсъждаваше за Божието възмездие.
— Jesu Miserere — прошепна той. — Jesu Miserere. — Господи, помилуй.
Господарят на имението затвори очи и поклати глава. Беше приключил със сутрешните си молитви. Загърна се по-плътно в тъмносиния си халат от Дамаск, поръбен с хермелин, прекръсти се и се изправи на крака. Огледа се наоколо и изпита истинско задоволство от уединеното си убежище. Това място го привличаше още от дете, когато заедно с Маргарет и братовчед им Гастон преброждаха езерото и идваха на острова да си играят сред развалините. Когато се завърна от Ако, лорд Скроуп разшири земите си и веднага вдигна тази кръгла, подобна на гълъбарник постройка, иззидана от тежки сиви камъни и завършваща със скосен покрив от черни плочи. В много отношения сградата напомняше за укрепените стражеви кули, които беше виждал, докато беше воювал в пограничната област между Англия и Шотландия и в покрайнините на Английския Пейл17 в Дъблин. Отвътре обаче убежището му нямаше нищо общо с онези мрачни крепости. Лорд Скроуп се беше обградил с разкош — дървените подове бяха полирани, а леглото му, което стоеше върху подиум, беше покрито с възглавница и дюшек, пълни с гъши пух, и меки ленени завивки. Около него се спускаха тежки завеси със златни ресни. В далечния край на стаята беше обособено отходно място с умивалник и поставка за ароматни билки и сапун. Лъскавият под беше застлан със скъпи кожи, доставени специално от Норвегия, а стените бяха украсени с възхитително избродирани фламандски гоблени. Между тях висяха икони и медальони18, чиято позлата блестеше на светлината на фенерите и свещите от чист пчелен восък. Медни мангали с капаци на дупчици и вградена в стената камина със собствен димоотвод затопляха помещението и създаваха уют. Някакъв надпис в долния край на една от картините привлече погледа на Скроуп. Макар стихът да беше изписан със златни букви, той прозвуча на господаря на имението като присъда: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“19.