Скроуп остави чашата, свали сребърната верижка с ключове от врата си и отиде до големия сандък под леглото. Коленичи на пода, отключи сложните ключалки, вдигна капака и извади отвътре черно ковчеже със сребърен обков. Ковчежето имаше три ключалки, всяка от които се отключваше с отделен ключ. Скроуп ги отвори и алчно се взря в съкровищата си. Там беше изработеният от чисто злато „Сангуис Кристи“, чиито големи червени рубини блестяха дори на слабата светлина в убежището. До кръста бяха наредени и останалите скъпоценности, заграбени от съкровищницата на тамплиерите в Ако. Никога нямаше да им ги върне! Щеше да даде „Сангуис Кристи“ на краля, за да го подкупи и да го увери в лоялността си. Щеше да придружи подаръка си с писмо, в което щеше да припомни на Едуард за славните времена, когато бяха воювали рамо до рамо в Ирландия и Уелс и бяха преследвали шотландските бунтовници из мъгливите блата край северната граница. Щеше да отвлече вниманието на Корбет. Щеше да накара брат Грациан да му обясни, че Свободните братя са били заплаха за реда в кралството и за учението на Църквата.
Лорд Скроуп бръкна надълбоко в ковчежето и извади оттам една кадифена торбичка. Развърза я и отвътре измъкна камата на асасина. Вдигна извитото стоманено острие със смъртоносен връх и удобна за хващане бронзова дръжка, за която още беше вързана избелялата и износена червена лента — личният символ на Стареца от планината. Безценната кама, открадната от кралската съкровищница в криптата на Уестминстърското абатство! Скроуп беше прочел писмото от Канцлерския съд, в което се описваха откраднатите предмети и се изброяваха имената на замесените. После беше предупредил своите довереници, включително кмета Клейпоул, да следят зорко всички странници, които идват в Мисълам, за да продават или разменят ценни стоки. Клейпоул беше златар и умееше да води подобни преговори. Не след дълго в града се беше появил един от хората на Пъдликот и смело беше предложил на добрия кмет да му продаде камата и разни други скъпоценности. После бяха заловили крадеца Джон льо Риш и с лекота му бяха затворили устата. Разбира се, не можеха да скрият камата. Скроуп и Клейпоул бяха търсили останалата част от съкровището, но уви — Скроуп скръцна със зъби, — нищо не бяха намерили. Още един пример за зловредната намеса на Свободните братя! Скроуп незабавно беше осведомил краля, че е намерил камата. Едуард беше толкова благодарен! Господарят на имението се надяваше кралят да не забрави за този случай. Що се отнася до Льо Риш — един от главатарите в бандата на Пъдликот, Скроуп беше решил, че мъртвите пазят тайна най-добре, така че набързо беше осъдил крадеца и го беше обесил на кръстопътя.
Скроуп прибра скъпоценностите и заключи ковчежето, а после и сандъка. Почувства се по-добре. Отиде до тежката дъбова врата, отвори прозорчето и надзърна навън. Развиделяваше се. Беше време да се връща. Отключи, вдигна резетата и отвори вратата. Застана на площадката в горния край на стълбите и се обгърна с ръце, за да се предпази от пронизващия вятър. Загледа се в малкия пристан, където беше закотвена лодката му. Пътят към него беше осветен от огньове, които още горяха весело в огромните насмолени бъчви. Падналият сняг, който покриваше всичко наоколо, не беше успял да ги угаси. Скроуп се взря отвъд езерото и потърси с поглед Ромул и Рем. Огънят, който бяха запалили за кучетата край големите дъбове, беше почти изгаснал. Тогава господарят на имението видя двата тъмни силуета, които се открояваха сред снега. Нещо не беше наред! Сърцето му подскочи. Подсвирна, но в отговор не чу нищо друго, освен крясъците на гаргите. Погледна към другия бряг на езерото и забеляза два пръта, на които не им беше там мястото. Скроуп забърза надолу по стълбите, без дори да затвори вратата. Беше рисковано да тича по пантофи, така че ги изрита от краката си, притича покрай пристана и почти се хвърли в лодката. С ругатни на уста той се оттласна от брега и загреба мощно, оглеждайки се боязливо през рамо.
Скроуп стигна до малкия пристан отсреща, изкатери се с мъка на брега и с ужас се взря в отрязаните глави на своите мастифи. Озъбените им някога муцуни сега представляваха две замръзнали маски, а кръвта по вратовете им още аленееше. Главите им бяха набити на колове като някакви парчета месо и бяха поставени от двете страни на пристана. Въпреки че стъпалата му се бяха смръзнали, Скроуп не усещаше нищо друго, освен страх. Сърцето му препускаше, а стомахът му се преобръщаше. Той се изкатери по хълма и се приближи до загасналото огнище. Там намери труповете на кучетата. Снегът наоколо беше обагрен в кръв. Скроуп се приведе и огледа дългите стрели, с които бяха пронизани мастифите. Всяко от кучетата беше получило по два смъртоносни удара. Господарят на имението се изправи и несигурно запристъпва назад. Тогава го чу — пронизителния рев на ловджийски рог, който разсече мразовития въздух.