— Ego tibi Domine gratias et laudem — благодаря ти, Господи! Слава Тебе!
О, да, годината беше завършила добре, но Богоявление дойде и отмина бързо, а после в Лейтън пристигна кралски вестоносец, който връчи на Корбет един свитък, запечатан лично от Едуард. Кралят призоваваше верния си служител да се яви в двореца в Уестминстър cum festinacione magna — възможно най-бързо. Корбет не обърна внимание на тази припряност и настоя Мейв и децата да го придружат и да се настанят с него в стария дворец. Едуард, разбира се, се показа като щедър и сърдечен домакин, възхвалявайки красотата на Мейв и закачайки се с децата. След всички учтивости обаче кралят, чиято стоманеносива коса се спускаше до раменете му, сграбчи ръката на Корбет и го поведе през заскрежените градини на двореца. Влязоха през южната порта на великото абатство и се отправиха към манастирския двор. Корбет се досещаше накъде са се запътили. От веселостта на краля не беше останала и следа. Едуард беше изпаднал в мрачно настроение, мърмореше си нещо под носа и се почесваше по посребрените мустаци и брада. Проправи си път между рицарите-знаменосци, които се бяха струпали около вратата, и заслиза по стръмните стъпала, половината от които бяха разрушени и заменени с дълга дървена греда. После влезе в подобната на пещера кръгла крипта на абатството с осем прозореца на нивото на земята и огромна колона в средата. Корбет се отдели от краля, скръсти ръце и се взря в пода, който беше отрупан с празни ковчежета, сандъци и кожени кесии за скъпоценности. Едуард приседна на един от сандъците, огледа се наоколо и със свирепо изражение измърмори любимото си „Ей, Богу!“ Последваха множество непристойни ругатни към онези, които се бяха осмелили да влязат през един от прозорците, да задигнат кралското съкровище от злато, сребро, накити и други ценни предмети и дори да изчоплят камъните от арката в средата на масивната колона.
— Всички те ще увиснат на въжето, Корбет!
— Да, ваше величество.
— Слушай — изсъска кралят. — Забелязваш ли колко е тихо?
Корбет се върна до подсилената врата, която водеше към стълбището. Потръпна от студа и се взря в тъмнината, която не се разсейваше въпреки многото мъждукащи свещи и факли.
— Тихо е, ваше величество — съгласи се той. — Добрите братя все още ли са в Тауър?
— Над стотина от тях ще изгният там — изръмжа кралят, — докато не открия истината и не си върна съкровището. Знаеш това, Корбет!
Пазителят на Тайния печат много добре знаеше. Беше участвал в безмилостното разследване на великия заговор за обира на криптата в Уестминстър. Предполагаше се, че съкровището на краля е в безопасност на това свято място — мавзолей на неговото семейство. Това не трябваше да се случва. Криптата беше защитена от стени, дебели осемнайсет стъпки, прозорците бяха тесни, вратите — подсилени, а половината стъпала бяха разрушени и пространството, което се отваряше, можеше да се преодолее само с помощта на специално пригодена за целта греда. И все пак немислимото се беше случило. Очевидната арогантност на престъпниците беше изумила дори най-циничните служители от Канцлерския и Финансовия съд, макар те всеки ден да се сблъскваха с безброй мошеници и измамници. Кражбата беше извършена благодарение на заговора между лондонските разбойници, водени от бившия кралски служител Ричард Пъдликот, и някои от монасите, които заемаха ръководни постове в абатството. Пъдликот беше съблазнил добрите братя, които уж трябваше да следват устава на свети Бенедикт4, като беше устройвал в абатството среднощни гуляи с музиканти, куртизанки, храна и вино. В това време другите заговорници, скрити под покривалото на нощта, нощ след нощ се бяха промъквали през гробището и тихомълком бяха разширявали отвора при един от прозорците на криптата, който предварително бяха разхлабили. Най-накрая, в навечерието на празника на свети Марк5, грабителите бяха успели да проникнат вътре и да изнесат несметното съкровище. Монасите участвали в заговора и с готовност съдействали на крадците. Толкова много скъпоценности били отнесени, че някои от тях били открити пръснати по Тотхил Стрийт и в полята около абатството, а имало и такива, които били извадени от Темза. Останалата част от плячката внезапно се беше появила на лондонския пазар, където алчните златари си затваряха очите и купуваха, и продаваха онова, което очевидно не им принадлежеше. По това време Едуард беше в Шотландия, но гневът му се разрази с пълна сила. Изпрати свои представители в Лондон, включително Корбет, и всички монаси от абатството бяха откарани в Тауър. Беше назначена съдебна комисия, която обиколи всички квартали на града. Постепенно започнаха да изскачат имена, арестуваха заподозрените и дори, в разрез с църковното право, ги измъкваха от храмовете, където бяха потърсили убежище. Кралят настояваше съкровището да му бъде върнато и нареди всеки, свързан с кражбата, да бъде арестуван и отвеждан в Тауър.
4
Предписанията на свети Бенедикт са събрани в книга, наречена Regula Benedicti, и се отнася до живота на монасите в рамките на даден манастир. Посланието им може да се обобщи в следните правила: мир, труд и молитва. — Б.р.