— Бихте могли да изпратите пълномощници в имението.
— О, не — усмихна се Едуард. — Лорд Скроуп има подкрепата на Светата църква, а и Камарата на лордовете и Камарата на общините не искат разни скитници да бродят из кралството.
— Ами жителите на Мисълам?
— Поощрявани от новоизбрания си кмет — Хенри Клейпоул, те с охота подкрепили лорд Скроуп в нападението му над Свободните братя. Знаеш как е — горчиво додаде кралят, — хората в малките градчета са враждебно настроени към непознатите. Като добавим към това и нетрадиционните схващания на братството за плътските грехове, става ясно защо за всичко обвинявали тях — независимо дали ставало дума за изчезнал предмет, или пък за прелъстена жена.
— Имало ли е изобщо някаква истина в обвиненията срещу тях?
— Разбира се! Мъжете и жените от Братството били такива, за каквито се представяли — поддръжници на свободната любов и просяци, които оцелявали благодарение на хитростта си и чуждото милосърдие — Едуард потри ръце. — Виж, Корбет, Скроуп е действал sine auctoritate — без да бъде упълномощен. Искам да го предупредя, че това никога не трябва да се повтаря, и да го накарам да погребе телата — тайно, но подобаващо.
— Ами останалите? — попита Корбет. — Какво трябва да знам за тях?
— Първо, трябва да знаеш, че кметът — Хенри Клейпоул, е истински подстрекател. Някои казват, че е незаконен син на Скроуп. Извънбрачно дете, плод на връзката му с някаква си мистрес Алис де Тъдънам. Самият Клейпоул се смята за законен наследник на Скроуп и е бил негов оръженосец в Светите земи. Клейпоул има избухлив нрав, врял е и е кипял в политиката, макар аз лично да смятам, че е просто празнодумец, който само вдига шум. Енорийски свещеник е отец Томас. Придружаваше ни в Уелс като капелан. След това му отпуснах много имоти, но той реши, че иска да служи на бедните Божии чеда, и се отказа от всичките си придобивки. Семейството му е от Мисълам, така че го назначих на служба в местната църква — Едуард се ухили. — Всъщност Скроуп и аз убедихме епископа да го назначи. Колкото до лейди Хауиса, подозирам, че не обича съпруга си, но поне му е вярна. Освен това е жизнена, интелигентна и миловидна, макар и малко устата. Ето че стигнахме и до сестрата на Скроуп — домина Маргарет — Едуард се протегна и се усмихна. — Маргарет Скроуп — продължи той. — Преди четиринадесет години, Корбет, въпреки че ти може би не си я спомняш, тя беше една от най-забележителните жени в кралския двор. Отличаваше се с рядка красота и не беше от онези дами, които само висят по прозорците на покоите си и хвърлят любовни погледи към всеки преминаващ рицар. Не, Маргарет обичаше да живее, да танцува, да преследва дивеч и да ловува със соколи. Често я подкачах, че е трябвало да се роди мъж. Тя учтиво ми благодареше и без заобикалки ми заявяваше, че е щастлива и така. Докато брат й воюваше в Светите земи обаче, с Маргарет се случи нещо и тя се затвори в себе си. Постъпи като монахиня в Бенедиктинския орден. Не след дълго способностите й бяха забелязани и с малко помощ от страна на приятелите й в родния й град и в кралския двор я назначиха за игуменка на манастира „Сейнт Фрайдсуайд“ в покрайнините на Мисълам. Аз обаче се съмнявам, че тя наистина се е променила. Скоро получих писмо от нея и от отец Томас, в което двамата изразяваха възмущението си от действията на брат й срещу Свободните братя и настояваха да упражня властта си, за да осигуря достойно погребение на убитите. Но да ги оставим тях, Корбет — Есекс е графство от първостепенно значение. Там се събират всички големи пътища към и от Лондон и източните пристанища. Не искам никакви брожения по тези земи. Въпросът трябва да се уреди възможно най-бързо. Скоро ще посетя Колчестър. Междувременно искам Скроуп да даде обяснение за действията си, преди Сагитариус пръв да му е потърсил сметка.
— Сагитариус?
— Да, Сагитариус — заобяснява Едуард. — Тайнствен убиец, който се появил в Мисълам точно след Нова година, сякаш градът си нямаше достатъчно проблеми. Той е опитен стрелец и е въоръжен с дълъг лък — като тези, които донесохме от Уелс. Обявява приближаването си, надувайки ловджийски рог. Някои го смятат за самия Сатана, други — за призрак, а трети си мислят, че е някой от Свободните братя, завърнал се от отвъдното, за да ги преследва. Когато рогът прозвучи в Мисълам или по пътищата наоколо, винаги следва смърт. Жертвата пада, покосена от стрела, насочена точно към гърлото, лицето или гърдите. Досега пет или шест човека са били убити по този начин. Повечето от тях са били млади и са били повалени като дивеч.