Корбет наблюдаваше тълпата, оглеждайки се за прояви на неуважение към кралското знаме, носено от Чансън. Не забеляза особени признаци на негодувание, освен че някой сред тълпата изкряска, че трябва да натикат тестисите на краля в свински нечистотии. Търговията вървеше, кралското правосъдие също. Позорните стълбове бяха пълни с уличници, развратници и пияници, както и с измамници, хванати на местопрестъплението. Един касапин, който беше уличен, че продава развалено месо, беше отделен от останалите и му беше наложено специално наказание. Бяха го изправили в една каруца под бесилката и бяха увили долната част на лицето му в разлагащи се свински карантии от гърлото до под носа. Някакъв побойник, който беше оскубал архидякон по време на свада, се прощаваше със собствената си коса. Стражарите осведомиха пищящата жертва, че след края на това мъчение я чака и бичуване, докато извървява моста три пъти на бос крак. Малко по-нататък някакъв странстващ проповедник сочеше към една каруца, пълна с плетени кошници. В тях бяха натъпкани обезглавени и нарязани на парчета шотландски бунтовници, чиито останки щяха да бъдат изложени на показ на Лондонския мост. Проповедникът предупреждаваше: „Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги: като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.“9
Близо до входа на Лондонския мост бяха наредени празни насмолени бурета, в които горяха огромни сигнални огньове. Около тях се събираха бедняци, сакати, гладни просяци и олигавени умопобъркани. Сред тази сбирщина обикаляха францискански монаси, облечени в груби кафяви одежди, и предлагаха на клетниците хляб и парчета варено месо. Болните и болногледачите им се разминаваха с правниците, които идваха или се връщаха от уестминстърските съдилища, облечени във великолепните си алени мантии и снежнобели копринени шапчици. По брега на реката бяха наредени ешафоди, осеяни с вдървени, замръзнали трупове, по чиито рамене бяха накацали ястреби, гарвани и врани, които кълвяха от мозъка и очите им. Под бесилките пък клечаха жени, които предлагаха парчета от дрехите на обесените като талисмани срещу лош късмет.
Корбет попиваше тези сцени на грозота, ужас и смесица от добро и зло. Нахлупи качулката си и се взря в група флагеланти10. Те бяха увити в ленен плат от кръста до глезените, но гърбовете им бяха голи. Влачеха се един зад друг и, припявайки псалми, се удряха взаимно с бичове, чиито краища бяха осеяни с шипове. Кръвта се стичаше по телата им, напояваше ленените им препаски и цапаше ходилата им. Корбет прошепна една молитва. Беше напуснал уютния свят на Мейв и навлизаше в полята, където владееше убийството, за да премине през долината на смъртта. Ранулф, който яздеше зад него, забеляза, че господарят му най-после е дошъл на себе си, и въздъхна с облекчение. Киселата физиономия, както той тайно наричаше Корбет, се пробуждаше от коледния си сън.
В интерес на истината, Ранулф се беше отегчил по време на празниците. Прекара ги в мисли за кариерата си и постоянно безпокойство под зоркия поглед и проницателния ум на лейди Мейв. Сега, цъкна с език той, играта беше започнала отново. С удоволствие си припомни тайната си среща с краля след коледната литургия по-рано през деня. Корбет и лейди Мейв бяха излезли с краля от параклиса „Сейнт Стивън“ и след това бяха отишли да поздравят главните съдии, Хенгам и Стантън. Тогава кралят беше хванал Ранулф за ръкава и го беше завел до един прозорец, който гледаше към двора на стария дворец. Едуард го беше придърпал близо до себе си, а очите му светеха като на котарак, преследващ плячка.
— Ще заминеш за Мисълам в Есекс, Ранулф.
— Да, ваше величество.
— Грижи се за Корбет.
— Да, ваше величество.
— Ти си амбициозен, Ранулф. Мога да направя много за теб.
10
Членовете на религиозно движение през XIII и XIV в., които изповядват умъртвяване на плътта чрез самобичуване. — Б.пр.