Выбрать главу

— Не се учудвай, ако го видиш да се появява с пушка на съюза.

Усмихнах се, ала дъхът ми изведнъж спря, когато той се приведе към мен и устните му докоснаха ухото ми. Побързах да се отдръпна — Пазителите държаха изключително много на непорочността, дори и ако Рен не я вземаше на сериозно.

— Според мен се тревожат, че следващото поколение може да се разбунтува. Но аз никога няма да те изоставя пред олтара, Лили.

Ударих го в корема и моментално съжалих. Стомахът му беше като от желязо и аз побързах да отдръпна ръката си, като я разтърквах.

Пръстите му се сключиха около китката ми. По устните му все така играеше усмивка.

— Добро кроше.

— Благодаря, че забеляза — опитах се да изтръгна ръката си, ала хватката му беше прекалено здрава.

— Е, какво мислиш?

— За това, да излизаме заедно?

Не бях в състояние да срещна очите му. Беше прекалено близо. Усещах топлината на тялото му и от това ми ставаше горещо.

— Да.

Лицето му беше на сантиметри от моето. Миришеше на кожени дрехи и сандалово дърво.

— Може и да се получи — отвърнах, убедена, че всеки миг ще се разтопя върху вратичката на шкафчето. — Ще си помисля.

— Много добре — Рен се отдръпна и пусна ръката ми. — Доскоро, Лили.

Той се отдалечи с лека стъпка и смеейки се, потъна в тълпата.

4

Втурнах се към чина си тъкмо когато удари първият звънец. Откъм чина зад мен се разнесе неодобрителното цъкане на Брин.

— Разказвай!

— Беше интересно — отвърнах аз, докато сядах.

Господин Греъм се прокашля:

— Дами и господа, моля за минутка от скъпоценното ви време!

Изохках, когато усетих ноктите на Брин да се забиват в ръката ми.

— Какво има, Брин?

Очите й бяха приковани някъде напред. Врявата, която учениците вдигаха, утихна.

— Искрено съм ви задължен — разнесе се дрезгавият глас на господин Греъм. — Днес в „Маунтин Скул“ приветстваме нов ученик.

Обърнах се напред, потръпвайки от болка, убедена, че острите нокти на Брин не може да не са ми смъкнали парченце кожа. Изведнъж замръзнах на мястото си, доловила уханието на пролет и слънце.

„Не може да бъде!“

Оказа се, че може.

До бюрото на господин Греъм, видимо смутен, стоеше момчето, което бях спасила преди по-малко от двайсет и четири часа.

— Това е Шеймъс Доран — продължи учителят ни и се усмихна широко на младежа, който очевидно се чувстваше много неловко.

— Просто Шей. Казват ми Шей — тихо каза той.

— Добре дошъл, Шей — погледът на господин Греъм обходи стаята и аз изтръпнах, когато го видях да се спира върху празния чин вдясно от мен. — Защо не седнеш до госпожица Тор?

Брин настоятелно риташе задната част на стола ми.

— Престани! — сопнах се, наполовина обърната към нея. — Какво искаш да направя?

— Каквото и да е! — тихо отвърна тя, а тревогата в гласа й беше очевидна.

Бях раздвоена между вълнението и ужаса от това, че го виждам отново. Ала дори да не бях в състояние да въведа ред в бъркотията от чувства, които ме връхлетяха, с едно бях наясно — разпознаеше ли ме, последствията щяха да бъдат пагубни. Опитах да се прикрия с пуснатата си коса.

„Защо нямам качулка точно когато ми трябва!“

Шей бавно се запъти към чина си и когато стигна до мястото, което му бяха определили, улови погледа ми. Очите ни се срещнаха само за миг, преди той да се извърне, ала у мен нямаше никакво съмнение. Беше ме познал. Боях се, и то с основание, ала в страха ми се прокрадваше задоволство. За броените секунди, през които очите ни се срещнаха, успях да видя истинско изумление. До този момент за него бях само сън, ала ето че изведнъж се бях превърнала в реалност. Раницата се изплъзна от ръцете му и няколко химикалки се търкулнаха на пода между неговия и моя чин. Преглътнах напиращия в гърдите ми стон и закрих лицето си с ръка; струваше ми се, че вътрешностите ми горят. Брин отново изрита стола ми, толкова силно, че той се плъзна напред.

Изпаднах в паника и се хвърлих към вратата. Господин Греъм неволно отстъпи назад, когато се втурнах към него.

— Коремът! — прошепнах аз. — Боли ме!

Господин Греъм се изчерви и побърза да ми даде бележка, че мога да изляза.

Затичах се към момичешката тоалетна. За щастие, вътре нямаше никого и аз се свлякох на пода, треперейки. Изведнъж вратата изскърца.