— Какво е станало? — попита майка ми, докато подаваше бутилката уиски на Емил.
— Мислим, че е имало произшествие в Халдис — обясни Лумин. — Може да се окаже, че сме закъснели с формирането на новата глутница.
Опитах да си придам безучастен вид, въпреки ужаса, който запъпли по гръбнака ми.
„Знаят!“
— Нищо не видяхме, докато патрулирахме — каза Наоми.
— Случило се е в самата пещера — обясни Лумин. — Една от последните защити може да е била обезвредена. Няма как да сме сигурни без разследване. Лоуган?
„Все още не знаят всичко. Колко ли ще им отнеме, докато открият цялата истина?“
Лоуган се обърна към нас с Рен.
— Утре няма да ходите на училище. Искам новата глутница да провери местността около входа на пещерата. Не влизайте много навътре. Ще разберете, ако сте я обезпокоили.
— Нея? — обадих се, мъчейки се да прикрия учудването си.
— За разлика от вас, тя е нещо като домашен любимец — подсмихна се Лоуган. — Крайно смъртоносен любимец, който брани пещерата. В случай че нещо успее да се промъкне покрай верните ни Стражи, естествено.
— Ще ни нападне ли? — попита Рен.
— Несъмнено. Ето защо искам само да проверите обстановката и да ми докладвате. Тя никога не напуска бърлогата си. Ако я откриете жива, просто си вървете, тя няма да ви преследва извън пещерата. Ако нещо я е сполетяло, ще трябва да разберем какво. Разделете се на две. Изпратете няколко вълци, които да проучат самата пещера, а останалите нека разузнаят кой или какво се е навъртало край нея. Трябва да знаем, ако Търсачите са наблизо.
— Какво представлява тя? — попита Рен и още по-силно стисна ръката ми.
— Не искам да ви развалям изненадата — отвърна Лоуган. — Но наистина е впечатляваща.
Аз също стиснах ръката на Рен, но само за да не се разтреперя от глава до пети. На всяка цена трябваше да съм един от вълците, които щяха да влязат в пещерата. Всъщност трябваше да съм единственият вълк. В противен случай… дори не ми се мислеше какво щеше да стане в противен случай.
— И искате да отидем утре, така ли? — попитах, като се опитах гласът ми да прозвучи спокойно.
— Да — каза Лоуган. — Трябва да действаме незабавно. Ако Търсачите са успели да пробият защитата ни, трябва още сега да направим някои промени.
— Ще се обадя на останалите веднага щом се прибера — обеща Рен и ме погледна. — Съгласна ли си, Кала?
Преди да успея да кажа каквото и да било, Емил изръмжа:
— Не се нуждаеш от разрешението й, момче.
— В добрите обноски няма нищо лошо, Емил — сгълча го Лумин. — Досега Кала се справя прекрасно с водачеството на младите вълци на Найтшейд. Рен постъпва много разумно, когато иска мнението й.
Емил измърмори нещо над чашата си и Ефрон се изхили.
— Съгласна съм — отвърнах аз.
Трябваше да измисля как да направя така, че само аз да бъда изпратена във вътрешността на пещерата.
— Ще се видим на зазоряване, нали? — стисна ръката ми Рен. — В подножието на планината.
Кимнах и Лумин се изправи, като си оправяше полата.
— Отлично. Първото ви изпитание. Не ни разочаровайте.
— Никога — промърмори Рен.
— Много добре — усмихна се Ефрон. — Не ни остава друго, освен да ви пожелаем хубава вечер.
— Благодаря за чая, Наоми — каза Лумин. — Умението ти да посрещаш гости е несравнимо.
Майка ми направи лек реверанс.
Лоуган тръгна към вратата, но преди това поспря пред нас с Рен:
— Успешен лов.
Призраците безшумно се понесоха след тях. Входната врата се затвори и Рен също стана, баща му обаче си наля още едно питие, след което подаде бутилката на майка ми.
— За доброто старо време?
— Не, благодаря — отвърна тя.
— Няма ли да си тръгваме? — намръщи се Рен, местейки поглед между баща си и майка ми.
— Не мисля, че е особено възпитано да оставим две толкова прекрасни дами сами, след като Стивън го няма, за да ги защитава.
С тези думи Емил се приближи до майка ми и прокара пръсти през косата й. Тя пребледня, но не помръдна.
— И сами можем да се грижим за себе си — сопнах се аз.
— Не така, както един мъж може — Емил прокара пръст по бузата на майка ми. — Наоми, с какви врели-некипели си напълнила главата на това момиче? Надявам се, че няма да създава неприятности на момчето ми, или греша?