— Кала ще бъде чудесен партньор — отвърна майка ми. — Достойна за сина ти.
Погледнах я изумено. Не разбирах защо просто не го отблъсне. Добре знаех колко е силна — може и да не бе в състояние да го надвие в двубой, но със сигурност можеше да го задържи далеч от себе си.
— Чудесен партньор — повтори Емил. — Също като майка си, предполагам. Ти си добро момиче, Наоми. Знаеш къде ти е мястото. Винаги ми се е струвало жалко, че не сме по-добри приятели.
— Благодаря — прошепна тя, но ръцете й трепереха.
— Нощта едва сега започва — продължи Емил и докосна ухото й с устни. — И е пълна с възможности. Можем да наваксаме изгубеното време.
— Как смееш! — скочих аз на крака. — Не я докосвай!
Емил рязко се обърна, оголил зъби:
— Рение, отведи малката си кучка в стаята й!
— Никъде няма да ходя! — единствено ръката на Рен върху рамото ми ме задържа да не се нахвърля върху баща му.
— Татко, да си вървим. Късно е и мисля, че започваме да злоупотребяваме с гостоприемството на семейство Тор — тихо каза Рен. — Стивън скоро ще се върне от патрул.
— Предполагам, че е така — усмивката на Емил ми заприлича на светлината от връхлитащ влак. — Би било добре да му поднеса почитанията си.
— Имам страшно много домашни, а и нали трябва да се обадя на всички от глутницата за утрешния поход до Халдис — добави Рен. — Наистина ми се ще да си тръгнем още сега. Моля те.
— Откъде се извъди толкова добросъвестен, момче — Емил допи питието си и шумно остави празната чаша върху облегалката на стола. — За мен беше удоволствие, Наоми.
— Ще се видим утре — каза Рен и без да ме поглежда, последва баща си навън.
Майка ми се изправи и оправи блузата си.
— Най-добре да разтребим — каза тя и се зае да подрежда чаши върху подноса.
— Мамо, нищо ли няма да кажеш?
— Какво имаш предвид, скъпа?
— Защо остави Емил да се държи с теб по този начин?
— Той е алфа, Кала — отвърна майка ми, без да среща погледа ми и без да престава да събира приборите. — Те са си такива.
— Татко не е такъв!
— Така е — съгласи се тя и вдигна натоварения поднос; аз я последвах в кухнята. — Но Ефрон и Лумин имат различни възгледи за това какво очакват от своите алфи. Лумин държи на стоицизма и разбира се, на…
— Финеса — довърших вместо нея. — Как можах да забравя!
Майка ми се усмихна унило.
— Докато Ефрон предпочита алфа-мъжкари, които… пипат по-здраво.
— Така ли му казваш? — изръмжах. — Защото според мен Ефрон и Емил не са нищо повече от двама развратници!
— Не ставай вулгарна, Кала — скастри ме майка ми. — Не ти отива.
— Ще кажеш ли на татко?
Тя натрупа съдовете в умивалника.
— Разбира се, че не. Той и без това ненавижда Емил, а ти чу, че точно сега сътрудничеството помежду ни е от жизненоважно значение. Не можем да допуснем алфа-вълците да се хванат за гърлата, докато подготвяме нова защита. Много са глупави в това отношение.
— Глупави?! Никой, освен татко, няма право да те докосва!
— Никой по-низш не може да ме докосва. Тук става въпрос за двама съперничещи си алфи. Нещо, с което на теб, надявам се, няма да ти се наложи да се справяш. Емил е готов да поеме всякакви рискове, само и само да предизвика баща ти. Винаги му се е искало да докаже, че той е по-силният. А откакто Корин бе убита, нещата още повече се влошиха.
— Но…
Майка ми вдигна ръка.
— Достатъчно, Кала. Всичко свърши.
— Значи това е прословутият ви финес? — не можах да сдържа гнева си. — Да се държите като курви с всеки мъж, който се отбие в гостната ви?
Намерих се на пода, преди дори да осъзная, че ме е ударила. Бузата ми пулсираше от болка.
— Слушай внимателно, Кала — надвеси се тя над мен, все още стискайки юмруци. — Казах ти веднъж и повече нямам намерение да обяснявам постъпките си пред теб. Емил не е обикновен мъж. Той е алфа-мъжкарят на Бейн. Не можеш да се противиш на един алфа, дори когато принадлежиш на друг. Така излагаш живота си на опасност. Разбираш ли?
Все още прекалено замаяна, не можах да отговоря.
— Разбираш ли ме? — повтори майка ми с поглед, какъвто не бях виждала в очите й дотогава.
— Да, мамо — прошепнах аз.
— Сигурно си уморена — лицето й придоби обичайното си нежно изражение. — Щом свърша тук, ще ти приготвя ваната и ще направя чай от лайка. Предстои ти важен ден.
Кимнах сковано и поех по стълбите. От затворената стая на Ансел се носеше музика. Майка ми трябва да го бе изпратила в стаята му при появата на Пазителите.