— Е, да — наведе се той и оправи поразместените купчинки. — Но са само хубави комикси, а някои от тях са много редки.
Запрелиствах ги, но докато посягах към поредната купчинка, ръката ми докосна нещо меко. Понамръщих се и като отместих комиксите, зарових пръсти в пухкавата материя. Когато извадих ръка от сандъка, в нея имаше тънко вълнено одеяло.
Шей се прокашля.
— Майка ми го е изплела за мен.
— Спомням си — отвърнах и прокарах пръсти по нежната тъкан. — Единственото, което ти е останало от нея.
Той дръпна одеялото от ръцете ми.
— Какво има? — попитах, притеснена, че може да съм го засегнала.
— Не знам — промърмори Шей. — Много странно…
— Кое?
— Одеялото. Сякаш… струва ми се, че мирише различно. Но дори не съм го поднесъл към лицето си.
— А — кимнах аз. — Не одеялото мирише различно. Ти си се променил и обонянието ти е много по-силно.
Той сбърчи чело и като поднесе одеялото към носа си, вдиша дълбоко. Миг по-късно побързах на скоча на крака, видяла как той затваря очи и полита назад.
— Шей? — улових го за ръката. — Какво има?
— Аз… — отвърна със задавен глас. — Аз… спомням си… видях лицето й. Спомням си смеха й.
— О, Шей! — прошепнах и го привлякох към себе си.
Той отвори очи, пълни със спомени.
— Не може да бъде.
— Напротив. Обонянието и паметта са тясно свързани. Явно вълчите ти сетива са пробудили заспалите ти спомени.
Шей продължи да се мръщи.
— Може би.
— Онова, което видя… струваше ли ти се истинско? — настоях аз. — Познато?
— Ужасно познато.
— Значи наистина е майка ти.
Той изви одеялото, което все още стискаше.
— Я чакай малко… Не, не е възможно!
— Шей?
Сграбчи ме за ръката и ме затегли след себе си.
— Какво става? — попитах, докато тичешком се връщахме обратно към входната зала.
Без да отговаря, той спря пред високата дървена врата, която водеше в библиотеката, и извади от джоба си нещо, което приличаше на швейцарско джобно ножче. Няколко секунди по-късно ключалката изщрака и вратата се отвори.
Все така безмълвно, той пристъпи вътре. Последвах го колебливо, като се оглеждах на всички страни. Това несъмнено беше най-просторната стая, която бях виждала, с изключение на физкултурния салон в училище. Библиотеката продължаваше и на третия етаж; в три от стените бяха вградени етажерки, които се простираха от пода до тавана. Вити стълби от ковано желязо водеха до балконите, които опасваха горните рафтове. Никога досега не бях виждала толкова книги. Нищо чудно, че Шей умираше от желание да се промъкне вътре. Красива и ужасяваща, библиотеката изглеждаше прекалено съвършена, за да е безопасна, като месоядно растение, което използва ярките си цветове, за да примамва насекоми.
— Невероятно! — ахнах аз.
Шей обаче се взираше в четвъртата стена. Тя бе единствената, която не бе покрита с книги. Високи прозорци с прекрасен стъклопис обрамчваха огромна камина, в която двама възрастни мъже спокойно можеха да застанат прави. Проследих погледа на Шей и видях, че цялото му внимание е погълнато от портрета, който висеше над нея.
За разлика от гротескните картини, които украсяваха стените на имението, този портрет изглеждаше далеч по-традиционен, макар че израженията на хората, нарисувани на него, бяха почти болезнено сериозни. Върху един стол бе седнала жена, облечена в проста бяла рокля. Шоколадово кестенявата й коса бе разпиляна по едното й рамо, светлозелените й очи изглеждаха пълни със сълзи. Зад нея, положил ръце на раменете й, стоеше мъж със сурово лице, пропито със същата печал като нейното и обрамчено от вълниста, златистокестенява коса.
Въпреки че не познавах тези хора, в гърлото ми сякаш заседна буца. Никога досега не бях виждала по-скръбни лица. Приближих се до Шей.
— Защо не ми е казал? — прошепна той.
— Кой не ти е казал какво?
Той най-сетне откъсна очи от портрета.
— Вуйчо ми. Това е майка ми… и баща ми, предполагам.
Не можех да повярвам на ушите си.
— Сигурен ли си?
— Ако си убедена, че миризмата на одеялото е отключила истински спомен — отвърна той. — Точно нея видях, когато го помирисах.
— Но нали Боск не ти разрешава да имаш никакви техни снимки?
— Именно. Защо тогава ще държи техен портрет в библиотеката си? И защо не иска аз да го видя?