Преди да срещна Шей, никога не се бях смяла така, толкова необуздано и щастливо, разтърсвана не от гняв, а от веселие. Ала дори носена на вълните на ликуващото безгрижие, не можех да не се зачудя дали съюзът означаваше, че той ще си отиде, а заедно с него — и възможността някога отново да изпитам същото.
27
Ято подплашени гълъби изпърха покрай високите прозорци и внезапният плясък на криле и сенките, които те хвърлиха през оцветените стъкла, ме накараха да подскоча и да съборя стола си.
Шей се протегна, като се прозяваше.
— Кала, трябва да престанеш да се стряскаш и от най-малкия шум.
— Просто съм предпазлива — отвърнах и вдигнах стола, като се надявах, че пулсът ми скоро ще се успокои.
— Няма за какво да се притесняваш — увери ме той и прелисти няколко страници. — Бих казал, че предложението ми да дойдем в библиотеката е гениално, стига да бяхме намерили поне нещо полезно.
Прегледах съдържанието на „Знаци и символи в човешката история“.
— Започвам да се отчайвам. Нито един от кръстовете, за които намерих нещо, не прилича на татуировката ти.
Двамата с Шей хвърлихме поглед към купчините книги, натрупани върху масата.
„Нищо. Не открихме абсолютно нищо. Пълен провал.“
Сърдита и изтощена, облегнах глава на ръцете си.
— Май се върнахме там, откъдето започнахме — Шей шумно затвори дебелата книга, която четеше.
— И откъде започнахме? — погледнах го аз.
— От книгата, която превеждахме.
Той отмести досегашното си четиво и придърпа „Войната на всички против всички“ пред себе си.
— Сигурно си прав — казах и се протегнах, за да раздвижа схванатия си врат. — Но може би няма да е зле, ако прескочиш напред.
— Какво? — той вече се бе заел да прелиства страниците.
— Вместо началото, прочети края. Нали каза, че жената в пещерата изпяла последните редове от книгата, а след това казала: „Тук почива Халдис.“ Може би трябва да прочетем именно края, а не началото на книгата. Пък и нали той бил най-кратък, така тъкмо ще свършим по-бързо.
— Идеята не е лоша — съгласи се той и отвори на последните страници, а аз отново се заех да разглеждам гравюри на най-различни средновековни кръстове.
Изведнъж Шей се закашля и аз вдигнах очи, той обаче беше приковал поглед в книгата.
— Исках да те попитам нещо.
Неестествената нотка в гласа му ме накара да се свъся.
— Да?
— Напоследък всички говорят за някаква Кървава луна — той взе един латински речник и го запрелиства разсеяно. — Май е само след няколко дни.
— Аха.
„Недей, Шей. Не го прави. Моля те. Моля те.“
— За какво точно става дума? — облегна се той назад.
— А — въздъхнах аз облекчено. — Ами, чакай да видим. Всъщност се нарича Балът на Кървавата луна, но всички му казват просто Кървавата луна. Доста необикновено събитие, нещо като парти за Хелоуин, съпроводено с бални танци. Родителите на обикновените ученици също идват, преди да отведат децата си вкъщи за есенната ваканция. Винаги има камерен оркестър и колкото искаш пиене и никой не трябва да доказва, че е пълнолетен. Голяма смехория, но обикновено е забавно. Ако си свързан с училището, било като ученик, или като родител, автоматично си поканен. Родителите обикновено се наливат с алкохол, говорят за инвестиции и пишат чекове на училището. Учениците също се наливат с алкохол и се издокарват с дрехи, които обличат за първи и последен път на бала.
— Защо се нарича Кървавата луна?
Свих пръсти, досущ нокти на граблива птица.
— Защото се състои в нощта на първото пълнолуние след Ечемичената луна. Тогава луната се нарича кървава луна.
Той отиде до прозореца и се загледа в падащите листа.
— Но защо кръв?
— Защото пълната луна дава най-добрата светлина за ловуване по това време на годината — само при мисълта за лов, усетих как мускулите ми потръпват нетърпеливо. — Това е времето на Големия лов. Кървавата луна се нарича още и Ловджийска луна. Тази година се пада на трийсет и първи октомври, малко по-късно от обикновено.
Шей се обърна към мен.
— Не е ли по-лесно да го наречете просто бала на Хелоуин? Или господарите ви имат нещо против сладкишите?