За миг си представих как Шей обикаля от врата на врата и се зачудих какъв ли костюм би облякъл.
— Не, това е Сауин, забрави ли? Хелоуин не е истинският празник. Пазителите много държат на старовремските обичаи и традиции. Затова и се нарича Балът на Кървавата луна. Винаги се е наричал така.
При самото споменаване на думата „традиции“ стомахът ми се сви.
— И всички ходят на него? Не само хората? — в гласа на Шей се промъкна нервна нотка.
Кимнах и го изгледах изпитателно, обзета от подозрение при тази промяна в тона му.
— Партито си струва, така че — да, всички ходят. Кървавата луна и абитуриентският бал са единствените случаи, в които всички в „Маунтин Скул“ празнуват заедно. Според мен съществуват единствено за да могат обикновените ученици поне тогава да се почувстват като в нормално училище.
Шей потропа с пръсти по масата, после, явно събрал най-сетне смелост, изстреля на един дъх:
— Знам, че е в последния момент, но се надявам, че ще ме извиниш — все пак съм мъж и не се сещам за такива неща навреме. Искаш ли да отидеш с мен?
Имах чувството, че сърцето ми слезе чак в петите. Точно от това се страхувах най-много.
— Кала? — повика ме той, но аз нямах сили да го погледна. — Няма ли да ми отговориш?
— Не мога — прошепнах и го погледнах крадешком.
Недружелюбна усмивка изви устните му и той се облегна на масата.
— Защо не?
— Ще ходя с Рен. Ще отидем на бала заедно, но само за час-два. Балът ще се състои в същата нощ, за която е насрочен и съюзът — обясних, без да откъсвам очи от страницата пред себе си. — Просто се откажи.
— Не мога да приема този съюз сериозно, Кал — сопна се той. — Ти и твоят вълчи принц, свързани завинаги, само защото някой друг е решил, че трябва да стане така. Това са пълни глупости и ти го знаеш. А Рен дори не осъзнава какъв късметлия е, тъй като е прекалено зает да сваля всички момичета в училище.
— Не е вярно. И ще престанеш ли най-сетне да се заяждаш с него? — изправих се и го изгледах кръвнишки. — Почти всеки ден си с нас, а той винаги се държи добре, въпреки щуротиите ти в „Бърнаут“ и влажните погледи, които непрекъснато ми хвърляш!
— Влажни погледи?! — не повярва на ушите си той и като скочи на крака, бутна стола си настрани и се зае да тъпче книги в раницата си.
— Шей! — обвих ръце около кръста си; отново започваше да ми се повдига.
— Е, поне вече знам какво наистина мислиш за мен! — яростно дръпна ципа на раницата, а гласът му потрепера.
Изправих се и сложих ръка върху неговата.
— Моля те, недей. Не е вярно, че… — нещо ме задави и замълчах, знаейки, че не мога да довърша започнатото изречение.
— Кое не е вярно?
Той ме притегли към себе си и пръстите му помилваха лицето ми. От допира кожата ми пламна и аз рязко се дръпнах, поклащайки глава.
— Моля те, недей. Не бива.
Изругах, когато усетих нещо топло да се стича по бузите ми. Не знаех какво ми става — доскоро никога не плачех, а ето че сега непрекъснато трябваше да се боря с напиращите в очите ми сълзи.
— Кала — когато вдигнах поглед, видях, че Шей ме гледа ужасено. — Господи, наистина съжалявам. Изобщо не трябваше да си отварям устата.
Между нас се възцари неловко мълчание и ние отново се заловихме за работа. Шей си сложи слушалки и пусна музиката толкова силно, че дори аз чувах писъка на китарите.
Небето зад прозорците бе станало катраненочерно, когато той рязко издърпа слушалките от ушите си. Погледнах го въпросително.
— Съюзът ще бъде сключен в нощта на Сауин, нали? Нощта на бала?
— Стига вече, Шей — разтърках слепоочията си. — Не ми се говори за това.
— Не, не става въпрос за теб, а за датата.
— Да, съюзът ще се състои в нощта на Сауин — намръщих се аз. — Трийсет и първи октомври.
Той сбърчи вежди.
— А защо точно тогава?
— Ами това е един от осемте сабати13 през годината… дни на мощ за Пазителите. Сауин е един от най-важните сабати.
Шей потупа страницата пред себе си.
— Когато завесата между световете е най-тънка. Помня, че спомена нещо такова.
Кимнах и той погледна към записките си, а лицето му придоби разтревожено изражение.
— Какво?
— Странно… Има някакъв ритуал, свързан с Потомъка, който трябва да бъде изпълнен в нощта на Сауин. Не съм съвсем сигурен какво представлява, но като че ли цялата глава е посветена на него. Има една дума, която не знам как точно да преведа; означава „дар“ или нещо такова. Но контекстът е много странен.
13
Сабати — в Уика и съвременните паганистични религии — осемте фестивала в т.нар. Колело на годината. — Бел.прев.