— Дар? — повторих аз.
— Или нещо подобно — отвърна той и се зарови в речника. — Каквото и да означава, Потомъкът има нещо общо с твоя празник.
— Това не е „моят“ празник, Шей, просто денят, който Пазителите са избрали за съюза. Значи в книгата им пише, че ти също ще присъстваш, така ли?
— Точно това е въпросът. Онова, което се описва в книгата, не ми прилича на никакъв съюз. Но не знам какво е. Доста се говори за мрак и за два свята. Потомъкът също се споменава няколко пъти, както и някакво събиране, което е свързано с този „дар“, но ми е трудно да разбера за какво точно става дума.
— И сега какво?
— Може би трябва да спреш да търсиш информация за татуировката ми и да прочетеш повечко за Сауин. Да видиш какви други ритуали може да се състоят по време на така дългоочаквания ти съюз.
— Миналата седмица Рен спомена нещо интересно за Сауин — сетих се аз.
Шей ме погледна.
— Не знаех, че вече споделяме информацията си с Рен.
— Не и за нашия… проект. Просто се опитвах да науча повече за сабата — обясних аз. Имах чувството, че отивам на церемонията със завързани очи и това не ми харесваше. — Както и да е, той каза, че било опасно време. Че светът на духовете бил непредсказуем, защото ставал по-силен, когато завесата изтънее.
— И откъде Рен знае всичко това? — изсумтя Шей.
— Престани, Шей! — срязах го. — Майка му е била убита именно на Сауин. Нападение на Търсачи. Ето откъде знае.
— О! Съжалявам. Значи майката на Рен е убита от Търсачи?
— Да.
— На колко години е бил?
— Станало е на първия му рожден ден.
— Гадна работа. Но обяснява доста неща.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо — рязко се изправи той и отиде да донесе още книги. — Да се връщаме към работата си.
28
Когато на следващата сутрин Шей влезе в класната стая, не изглеждаше на себе си. Още щом звънецът удари, дадох знак на Брин да си върви и се запътих към него.
— Здрасти, Кал — поздрави той. Под очите му имаше тъмни сенки, изглеждаше така, сякаш не бе мигнал цяла нощ. — Мога ли да те убедя да пропуснеш следващия час?
— Ако е за нещо важно — отвърнах, обзета от внезапен страх.
Отидохме заедно в една празна стая. Той седна, като придърпа стол и за мен, ала вместо да започне веднага, улови главата си в ръце.
— Какво се е случило? — попитах толкова тихо, че едва се чу.
— Нали помниш как ми каза, че майката на Рен била убита от Търсачи?
Аз кимнах.
— Корин Барош ли се е казвала?
— Да.
„Защо ли ме разпитва за това?“
Той стисна зъби за миг.
— Прегледах „Аналите на Халдис“ за годината след вашето раждане с Рен. Исках да видя дали пише нещо за нападението.
Погледнах го, донякъде подразнена, задето беше пренебрегнал молбата ми да не се занимава с „Аналите“, но и любопитна да науча какво е открил.
— Не е имало никакво нападение — тихо каза той. — Корин Ларош е била екзекутирана.
Изведнъж времето сякаш спря, а в стаята не остана и глътка въздух, за да кажа каквото и да било.
— Вярно е, Кала — продължи той все така приглушено. — Тя, както и неколцина от глутницата на Бейн, планирали бунт срещу Пазителите, а Търсачите им помагали. Пазителите разкрили заговора и тя била наказана.
Постепенно започнах да се съвземам, но цялата треперех.
— Убили са я, Кала. А след това заложили клопка на Търсачите, които идвали на помощ на бунтовниците. Когато Търсачите се появили, ги очаквал многоброен отряд, който едва не ги избил до крак.
— Но Рен… — нещо ме задави и не можах да изрека ужасяващата мисъл на глас.
— Излъгали са го — прошепна Шей; звучеше, сякаш всеки миг щеше да му прилошее. — От онова, което прочетох, май са излъгали всички Стражи, които не били част от заговора, а останалите елиминирали.
— Не може да е истина!
Той взе ръката ми в своята.
— Има още. След като разбрах истината за майката на Рен, се заех да потърся във „Войната на всички срещу всички“ информация за други бунтове. Така научих за историята ви. Истинската ви история.
Макар и притисната между топлите му пръсти, ръката ми беше леденостудена и безжизнена.
— Какво значи „истинската“ ни история?
— Успях да преведа някои пасажи от края на Deproelio, частта, в която се говори за последния голям сблъсък във Войната на магьосниците, онова, което ти нарече Опустошението.