— Знам всичко за него — намръщих се аз. — Било е ужасно, време на кръвопролитие и гибел, в което загиват много Стражи. Въпреки това Опустошението си остава важна победа за Пазителите и едва не слага край на Търсачите.
— Не, Кала. Не това се е случило в действителност — той улови и другата ми ръка и ме накара да го погледна в очите. — Опустошението не целяло да унищожи Търсачите. Целяло да потуши въстание на Стражите. Търсачите се опитали да им помогнат, но Пазителите предприели съкрушителна контраатака и изтребили наред както Стражи, така и Търсачи. Освен това създали ново оръжие, което им помогнало да обърнат войната в своя полза, нещо, наречено Отстъпника. Не съм сигурен какво представлява, но с негова помощ на въстанието окончателно бил сложен край. Всички Стражи и Търсачи, които успели да избягат, били принудени да се укрият.
Издърпах ръце от неговите и ги обвих около тялото си.
— Бунтът поставил началото на нова политика по отношение на Стражите — продължи Шей, без да сваля очи от лицето ми. — По-малочислени глутници, никакво превръщане на хора в Стражи, по-строги закони и по-жестоки наказания за нарушаването им, както и затягане на семейните връзки, за да се предотврати нов бунт. Пазителите вярвали, че Стражите няма да пожертват семействата си, дори и заради каузата.
— Каква кауза, Шей? Защо толкова много Стражи са се разбунтували против Пазителите? — все още не можех да повярвам на онова, което чувах.
— Каузата на свободата — отвърна Шей. — Стражите се разбунтували, защото повече не искали да бъдат роби.
— Ние не сме роби — прошепнах и забих нокти в лицето си. — Ние сме верните войници на Пазителите. Служим им, а те ни осигуряват всичко, от което се нуждаем — образование, пари, дом. Всичко. Призванието ни е свято.
— Кога най-сетне ще прогледнеш, Кала! — озъби се Шей и закрачи напред-назад. — Това се нарича хегемония. Антонио Грамши14. Провери го. Управление, в което потиснатите подкрепят системата на потисничество и вярват в нея. Но в крайна сметка си остават роби. Също както ти и останалите Стражи.
— Не ти вярвам! — затворих очи, полюлявайки се на стола. — Не вярвам на нищо от това.
— Съжалявам — прошепна той. — Но и сама можеш да прочетеш какво се е случило с майката на Рен следващия път, когато дойдеш у нас. Що се отнася до останалото…
Разнесе се шумолене и когато отворих очи, видях, че Шей бе извадил шепа листа, откъснати от тетрадка.
— Знаех, че ще ти е трудно да ми повярваш, затова цяла нощ съм превеждал, за да можеш сама да го прочетеш.
Вдигнах ръка отбранително.
— Не мога да ги взема. Задръж си ги.
— Защо ми е да те лъжа за такова нещо? — В очите му припламна гняв и той отново побутна листата към мен. — Вече знаем, че майката на Рен е била екзекутирана от Пазителите. Това е истинската им същност, Кала.
Отворих уста, за да се разкрещя насреща му, ала вместо това избухнах в плач.
— Знам, че е вярно, Шей. Знам, че не ме лъжеш.
Той коленичи до мен и ме притегли в обятията си. Отчаяни хлипове разтърсваха цялото ми тяло, горещи сълзи мокреха бузите ми. Шей притисна главата ми до гърдите си и ме замилва по гърба.
— Всичко ще бъде наред, Кала — прошепна той и допря устни до косата ми. — Ще намеря начин да те отведа оттук. Обещавам ти.
Заровила лице в рамото му, захлипах отчаяно и той ме прегърна още по-силно.
— Какво става тук? — изплющя гласът на сестра Флин откъм двойната врата на стаята.
Кръвта се смрази във вените ми, когато я видях да оглежда обляното ми в сълзи лице и да спира поглед върху Шей, който го посрещна с ледено спокойствие и се изправи, заставайки пред мен, сякаш искаше да ме скрие с тялото си.
— Съжалявам, сестра Флин — прокашля се той. — С Кала се поскарахме. Оказа се, че ще ходи на Кървавата луна с някого, когото изобщо не харесвам, и аз не реагирах по най-добрия начин. Мисля, че й дължа извинение.
Примигах, смаяна от това, колко убедително лъже.
Сестра Флин разтвори устни в усмивка, която красноречиво говореше какво удоволствие й доставя нашето неудобство.
— А, да. Несподелената любов е нещо ужасно. Нищо чудно, че ненавиждаш Рение. Дори аз останах удивена, когато видях как целуна Кала преди няколко дни. Страстта на младите е толкова… възхитителна.
14
Антонио Грамши (1891–1937) — италиански политик и философ, известен с идеите си за „културната хегемония“. — Бел.прев.