Кръвта се отдръпна от лицето ми, когато видях изражението, с което Шей попиваше всяка нейна дума, а Флин се усмихна още по-широко, когато една вена на врата му затуптя гневно.
Обзе ме страх.
„Не се променяй, Шей, моля те, не се променяй.“
Тя пристъпи към него и показалецът й проследи извивките на бузата му, на брадичката, на гърлото, а после цялата й ръка се плъзна по гърдите и корема му. Едва сдържах ахването си, когато я видях да пъха пръст в колана на дънките му и да го придърпва към себе си, така че между телата им не остана никакво място.
— Не се тревожи, хубавото ми момче. Все още има нещо, което можеш да направиш в нашия град.
Шей не трепна, а тя се обърна към мен, без да го пуска.
— Лоуган ще научи за това, Кала. Дама с твоето положение трябва да проявява повече благоразумие.
С тези думи тя най-сетне пусна Шей и излезе от стаята. Шей рязко изпусна сдържания досега дъх.
— Не е просто училищна сестра, нали?
— Не — поклатих глава аз. — Но не съм сигурна каква е. Веднъж Сабин каза, че се грижела за защитата против магии, но не знам какво точно имаше предвид.
Приближих се до него и видях как той настръхна.
— Не си ми казала, че те е целунал.
— И на него не съм казала, че ти ме целуна — въздъхнах аз. — Какво очакваш да ти отговоря? Или искаш да се скараме, както току-що излъга сестра Флин?
— Не — тихичко се засмя той. — Може би някой друг път.
— Както кажеш.
Шей ме погледна разтревожено, но нежно.
— Какво искаш да направим?
— Нямам представа. Но не съм в състояние да изоставя глутницата си.
— Но и тук не можеш да останеш — възрази той.
— Шей, кои са Търсачите?
Никога през живота си не бях имала толкова въпроси.
— Не знам — той прекоси стаята, ритайки всички столове, изпречили се на пътя му. — Ясно е, че са били съюзници на Стражите в бунта им срещу Пазителите и че са помагали на майката на Рен. И двата пъти са платили скъпо за това, но все още не съм разбрал кои са те и какво искат. Но не мисля, че са ви врагове, Кал. Те са врагове на Пазителите, не на вас.
Аз потреперих.
— Точно в този момент не мисля, че това има значение. Аз убих един от тях. Враговете на Пазителите винаги са били и мои врагове. Може би вече е прекалено късно.
Шей стовари юмрука си върху една маса и я направи на трески.
— Никога не е прекалено късно! В книгата не може да няма отговори! Трябва да разбера последната част. В нея като че ли се говори за някаква промяна. Според мен там се крие ключът към всичко.
Зад раменете му зърнах сянката на вълчата му форма, която го обгръщаше като плащ.
— Няма да се отказваме — уверих го и сложих ръка на гърдите му; усетих как вълчият му мирис се смесва с потта му. — Дишай дълбоко, Шей. Отблъсни вълка от себе си. Малко те дели от това, да се промениш.
— Не знам как да го спра — изръмжа той.
— Просто дишай — отвърнах и положих глава на шията му, докато сърцата ни постепенно не се успокоиха. — Днес и утре. Ще дойда у вас и ще продължим да търсим.
Той ме погали по гърба.
„Защо не може винаги да е така? Само ние двамата, без нищо, което да нарушава спокойствието.“
— А след това? Ами съюзът? — въпросът му накара сърцето ми да се свие от болка.
— Не знам.
Струваше ми се, че вече не знам абсолютно нищо.
Влязох в лабораторията по органична химия със стиснати зъби, ядосана и настървена, обзета от отчаяното желание да контролирам поне нещо в живота си. Онова, което бях научила за Пазителите, променяше всичко, което изпитвах по отношение на мястото си в света. Ужасяващото знание за участта на Корин Ларош, за това, колко жестоко сме били излъгани, правеше непоносима даже мисълта да прекарам часовете преди съюза насаме с Рен.
„Как бих могла да скрия истината от него?“
Не вярвах, че съм достатъчно силна.
— Днес ще имаме преговор — каза той и кимна към записките пред себе си. — Госпожица Форис или е великодушно настроена, или не иска да изпотрошиш и останалото оборудване в някой пристъп на ярост.
Рен се усмихна широко и аз се запитах дали ще мога да направя онова, което бях намислила. После обаче си спомних зъбите му около шията ми.
— Рен, ще се наложи да отменим срещата ни утре вечер.
— Защо?
Сплетох пръсти, за да скрия треперенето им.
— Няма да мога да вечерям с теб и после да отидем заедно на бала. Няма да имаме достатъчно време.