— Знаех си, че мога да разчитам на теб — каза Мейсън и го прегърна през раменете.
— Престанете! — озъби се Дакс насреща им. — Обзаложихме се на десетачка.
— Ами ако ги затворим някъде, където Кала няма да може да се намеси — обади се Фей и прокара пръсти по бицепса на Дакс. — Дали и тогава Шей ще се отърве така леко? Може пък толкова да ти хареса да го видиш облян в кръв, че на драго сърце ще дадеш още десет долара на Мейсън.
— Чуваш ли се изобщо? — избухнах и толкова силно стоварих юмрука си върху масата, че едва не я преобърнах. — Не разбираш ли колко е сериозно положението? Рен нападна Шей посред час, а после се запиля кой знае къде. Може здравата да загази пред Лоуган заради това.
— Да — разнесе се кадифен глас зад гърба ми. — Наистина може да загази.
Усмивката на Лоуган ме проряза като нож, когато се обърнах към него.
— Кала — поздрави той и кимна на някого да се приближи.
Отчаяно се вкопчих в облегалките на стола, когато видях Шей да пристъпва напред.
— Сериозно се обезпокоих, когато чух за станалото тази сутрин — каза Лоуган. — Както сигурно се досещате, много бързо научих какво се е случило, тъй като вуйчото на Шей е близък приятел на баща ми.
Кимнах и така стиснах облегалките, че дървото изскърца.
— Според Шей вината е изцяло негова. Бил те обидил по начин, който е принудил Рен да защити честта ти. — Лоуган наклони въпросително глава към мен. — Сестра Флин пък ми разказа за някакъв спор между вас с Шей, който може би също е допринесъл за този… неприятен инцидент.
Опитът на Шей да поеме цялата вина върху себе си ме хвана неподготвена, но все пак успях да прикрия изненадата си и да кимна утвърдително.
— Да, точно това се случи.
— Разбирам — каза Логан и погледна очаквателно към Шей, който се прокашля неловко.
— Кала, наистина съжалявам, задето си изпуснах нервите тази сутрин. Прекалих и не мога да виня Рен, задето ми се нахвърли, когато научи за случилото се. Надявам се, че ще можеш да ми простиш.
Лоуган се усмихна и се обърна към мен.
— Благодаря ти — казах, като едва-едва погледнах към Шей. — Всичко е наред.
Младият ни господар огледа останалите от глутницата.
— Разприте между приятели са неприятно нещо и е най-добре да бъдат забравяни възможно най-бързо. Толкова ми беше драго да видя колко бързо приехте Шей сред вас. Нека не разваляме всичко. Сигурен съм, че както Рен, така и всички вие, ще успеете да простите на Шей.
Останалите промърмориха нещо в знак на съгласие и обичайната ледена усмивка на Лоуган заигра по устните му.
— Прекрасно. Ще ви оставя да се сдобрите тогава.
И като позадържа погледа си върху Мейсън, той се отдалечи.
— Искаш ли да седнеш? — обърнах се към Шей.
— Не днес — отвърна той. — Може би някой друг ден, надявам се.
Той сложи длани върху масата и се приведе напред.
— Наясно съм, че моментът не е особено подходящ, но искам да знаете, че съжалявам. Давам си сметка, че като предизвиках Рен по този начин, поставих всички в неловко положение. Вие сте ми приятели и последното, което искам, е да излагам приятелството ни на опасност. Ако нямате нищо против, утре отново ще седна при вас.
Останалите не казаха нищо и аз кимнах отсечено.
— Благодаря — каза Шей и се отдалечи, а аз опрях чело в масата.
— Много свястна постъпка. Може пък и да не е такъв досаден хлапак, за какъвто го имах — обади се Дакс, който междувременно бе започнал игра на канадска борба с Фей. — Стига да си знае мястото, нямам нищо против да се движи с нас.
Фей стисна зъби.
— Въпреки това, още ми се иска да ги видя как се бият.
Невил и Мейсън се бяха обърнали настрани и си шепнеха нещо.
Сабин присви очи и впери поглед в мен.
— Държи се така, сякаш добре разбира какви са отношенията ни с Лоуган. Много по-добре, отколкото би трябвало.
Отворих уста, за да й възразя, ала нервният отговор на Ансел ме изпревари.
— Не мисля, че е особено учудващо, при положение че всеки ден обядва с нас. Не може да не е забелязал как се държим. Шей не е глупав.
Каза всичко това, без да поглежда Сабин, и неловко сви рамене, в опит да изглежда нехаен. Ноктите му потънаха в кората на ябълката.
Изгледах го замислено и се обърнах към Дакс. Спомних си поражението в погледа на Рен, преди да си тръгне.