— Тревожа се за Рен. Оставил ми е бележка, че днес и утре няма да идва. Нямам представа къде може да е отишъл.
Дакс ме погледна и Фей начаса се възползва от разсейването му, за да събори ръката му на масата.
Дакс невъзмутимо разтри лакътя си и продължи да гледа към мен.
— Ще тръгна след него, че току-виж, изтребил всички елени в нашата част на планината. Не се тревожи. Лесно кипва, но обикновено бързо му минава.
И като хвърли кос поглед към Фей, добави:
— Искаш ли да ми помогнеш да го намерим, в случай че още не му е минало и реши да си го изкара на мен?
— Да не предлагаш да избягаме от следобедните часове? — Тя раздвижи пръсти, досущ нокти на граблива птица. — Защо не? Ще ми се отрази добре да потичам в планината.
— Искам да намерим Рен, но не бива да бягате от час — възразих аз. — Пазителите не го одобряват, а вече си имаме достатъчно неприятности.
Фей стовари юмрук върху масата.
— Майната му! Аз казвам да тръгнем още сега.
Дакс ме погледна недружелюбно и се обърна към нея широко усмихнат.
— Да вървим — сграбчи я за ръката, ала тя се измъкна и го смушка с лакът, след което избухна в смях и изтича навън.
Дакс изръмжа игриво и се втурна след нея.
29
Под погледа на Шей аз се изтегнах върху леглото му.
Като нежна милувка очите му обходиха тялото ми.
— Какво те накара да промениш решението си?
— Не говори — прошепнах. — Просто ме целуни.
Той се усмихна и се отпусна до мен; ръката му се плъзна по извивката между бедрото и кръста ми.
— Сигурна ли си?
— Да — отвърнах и като сключих ръце около врата му, го притеглих към себе си.
Устните му срещнаха моите и аз потънах в обятията му, притискайки се плътно до тялото му. Ръката му помилва шията ми и се плъзна надолу; сърцето ми заби оглушително. Пръстите му се преместиха върху блузата ми и откопчаха едно, две, три копчета.
Дъхът му опари ухото ми.
— Искаш ли да спра?
Не бях в състояние да говоря, затова поклатих глава.
Устните му се плъзнаха по шията ми, все по-надолу и по-надолу.
Някъде отвън отекна гръмотевица.
Не. Не беше гръмотевица.
Ниският тътен, макар и съвсем тих, беше близо, много по-близо отколкото би могла да бъде една буря.
Очите ми обходиха коридора зад отворената врата на стаята.
Нещо се спотайваше в сенките и очите му горяха като въглени.
Ръмжейки застрашително, тъмносивият вълк излезе от мрака, който го бе прикривал до този момент.
Опитах се да кажа нещо, но не можах. Пръстите ми се впиха в ръката на Шей. Той ме погледна и се усмихна.
— Обичам те.
В същия миг Рен се сниши и се хвърли напред, събаряйки Шей от леглото. Когато се сгромолясаха на пода, вълкът сключи челюсти около гърлото на Шей.
Разнесе се ужасяващ звук от раздиране на плът и трошене на кости и аз затворих очи.
Когато отново ги отворих, видях Рен, приел човешката си форма, да коленичи до неподвижното тяло на Шей.
— Няма друг начин — погледна ме той. — Ти ми принадлежиш.
— Знам — прошепнах и не помръднах, когато той се приближи. — Съжалявам.
Рен се наведе над мен и ме целуна с устни, яркочервени от кръвта на Шей. Вкусът на топлата течност разпали огън във вените ми и като простенах, го сграбчих за ризата и го притеглих към себе си. С крайчеца на окото си видях как трупът на Шей потръпва, приемайки отново и отново ту формата на вълк, ту формата на човек, кожата се превръщаше в гъста козина и отново в кожа; локвата кръв ставаше все по-голяма, а трупът отново и отново се променяше, докато най-сетне изчезна.
Рязко отворих очи. Притиснах свития си на топка стомах и с усилие преглътнах жлъчката, която се надигаше в гърлото ми. Всичко в стаята се завъртя няколко пъти около мен, преди да си дойде на мястото. Лежах в собственото си легло и се взирах в тавана. Изпаднал от ръцете ми, „Хълмът Уотършип“ лежеше върху гърдите ми. Търсейки утеха в любимата книга, бях заспала само след няколко страници. Телефонът върху нощното шкафче избръмча сърдито. Взех го и погледнах малкия дисплей. Шей Доран.
— Ще дойда утре, Шей. Тази нощ имам нужда да остана сама — измърморих в слушалката и затворих, преди Шей да успее да каже каквото и да било.
Просто не бях в състояние да чуя гласа му, когато неговото „обичам те“ от съня ми още ехтеше в ушите ми.