„Дали е влюбен в мен? Искам ли да е влюбен?“
В този момент по коридора се разнесоха тихи стъпки. Обърнах се към вратата и видях Ансел да минава предпазливо отвън. Изтегнах се по гръб и разтърках очи, за да прогоня съня. Бях си легнала още щом се прибрах, тъй като се чувствах като пребита след ужасния ден в училище.
Ансел отново мина покрай вратата и дъските изскърцаха под краката му. Улових тревожния поглед, който ми хвърли, преди бързо да изчезне.
— Ансел, не съм слънцето, затова престани да обикаляш около мен като някаква луна и влизай — повиках го аз.
Той се появи на прага и неволно се намръщих, когато видях колко предпазливо пристъпва в стаята ми.
— Държиш се странно — казах и потупах завивката до себе си. — Сядай.
Ансел се настани на ръба на леглото, като си играеше разсеяно с един кичур, който падаше върху лицето му.
— Имаш нужда от подстрижка — подхвърлих аз.
Той сви рамене.
— Брин предлага да започна да нося косата си различно и казва, че трябва да е малко по-дълга.
— Е, ти настояваше да излизаш с нея — размахах пръст пред лицето му. — Сега се оправяй сам с безкрайните й идеи за промяна на външния ти вид. Кой знае, може пък най-после да остави мен на мира.
Брат ми се усмихна срамежливо.
— Нямам нищо против.
— Само почакай — промърморих, завиждайки им за всички дребни прояви на близост, които можеха да споделят.
Усмивката на Ансел се стопи.
— Трябва да поговорим за Шей.
Рязко се изправих в леглото, уплашена, че може да съм извикала насън.
— Какво за него?
— Нали помниш как на обед Сабин каза, че Шей сякаш знаел за нас повече, отколкото би трябвало — отвърна брат ми, като упорито избягваше да ме погледне.
„Знае. Двамата с Брин бяха в пещерата заедно с Рен… досетили са се.“
— Е — продължи той, без да откъсва очи от калъфката на възглавницата ми. — Може и да съм се изпуснал за това-онова, когато преди две седмици отидохме да се катерим заедно.
Не бях сигурна дали изпитвам облекчение, или ужас.
— Изпуснал си се за това-онова?
— Всъщност, ако трябва да съм точен… — той преглътна няколко пъти, преди да продължи. — Може и да съм му обяснил някои неща…
— Ансел!
Широко разтворените му очи най-сетне срещнаха моите.
— Съжалявам, Кала, просто не можах да се въздържа. Напоследък прекарваме доста време заедно, а той е страхотен. А когато заговори за теб, целият грейва. Хлътнал е до уши и на мен ми беше жал за него, защото си мислех, че няма никакъв шанс, не и с Рен наоколо.
Присвих очи и той побърза да продължи.
— Затова се опитах да му обясня, че двамата имате дълга история и че скоро ще се съберете, а той започна да ми задава въпроси, на които нямаше как да отговоря, без да издам част от истината. Преди да се усетя, вече бях започнал да му разказвам за Стражите, за глутницата и защо съюзът между теб и Рен е толкова важен.
След като изприказва всичко това на един дъх, Ансел спря, а напрежението му стана почти осезаемо, сякаш всеки миг очакваше яростта ми да се изсипе върху главата му.
Когато видя, че нямам намерение да се разкрещя, той си отдъхна.
— И знаеш ли, той изобщо не остана толкова изумен, колкото очаквах.
— Е, той чете много — помъчих се да измисля някакво обяснение. — Според мен е по-склонен от повечето хора да приеме и най-фантастичната възможност.
Лицето на Ансел просветля и той кимна.
— Така си е. Зае ми „Сандман“. Страхотен е.
Отпуснах се върху възглавниците.
— Не ми се слуша за комикси. Каза ли на Брин за това?
— Не.
— Ансел?
— Добре де, казах й. Но можеш ли да ни виниш? — той се опъна върху леглото. — След Халдис и двамата имахме страшно много въпроси. Знаехме, че си била там, усетихме миризмата и на още един вълк.
Не отговорих и той се приближи още малко.
— С Брин искаме да говорим за това, откакто се върнахме от пещерата, но ти като че ли ни избягваш. Тя реши, че може би ще е по-добре, ако се опитам да поговоря с теб насаме.
— За пещерата ли? Съжалявам, че ви създадох проблеми с Рен.
— Не, не е това. Толкова много време прекарваш с Шей, а и той започна да се държи като част от глутницата, та с Брин започнахме да си мислим дали между вас не се е случило нещо. Е, случи ли се?
Сърцето ми заби ускорено, но не отговорих.