Ансел и Мейсън вече се бяха разположили на обичайната ни маса и като си придърпах стол, се настаних до брат си.
— Е, какво искаше Рен? — попита Ансел, с пламнал от нетърпение поглед.
Заинтригуван, Мейсън се приведе напред, но не каза нищо.
— Да изчакаме останалите — отвърнах и извадих сандвича с пуешко от чантата си.
Ансел изръмжа нетърпеливо и аз му хвърлих предупредителен поглед. Разнесе се скърцане на стомана върху плочки и Брин седна до мен, а Фей се разположи до Мейсън.
Погледът ми обходи малката ми глутница, преди да се насочи към съседната маса, където се бяха настанили вълците на Рен. Сабин потрепваше по масата с дългите си, кървавочервени нокти и шепнеше нещо в ухото на Козет. По-малкото, русо момиче присви устни. Кожата му бе толкова светла, че сякаш прозираше, а неспокойните му движения навеждаха на мисълта, че може би наистина му се иска да е невидимо.
Дакс и Невил подхванаха игра на канадска борба. Дакс, облечен с фланелка на футболния отбор и широки дънки, би трябвало да превъзхожда Невил, който беше не само по-малък на години, но и доста по-слаб, ала в действителност не беше така и много скоро челото му се покри с пот. Невил, целият облечен в черно, бавно започна да накланя ръката му надолу. Рен, който беше седнал на ръба на масата, се смееше на лудориите на приятелите си, макар че час по час поглеждаше към нашата маса.
Аз преглътнах залък пуешко месо и бял хляб.
— Окей, слушайте.
Като един глутницата ми се приведе напред, всички, с изключение на Мейсън, който наклони стола си назад и като кръстоса ръце зад главата си, хвърли бърз поглед към масата на Рен и ми смигна. Аз се разсмях.
— Рен ни наблюдава. Дръжте се естествено. Вземете пример от Мейсън.
Другите трима измърмориха смутени извинения и се опитаха да заемат небрежни пози, къде успешно, къде — не чак толкова.
— Рен ми направи любопитно предложение — казах аз, дъвчейки бавно, макар че бях много гладна.
Брин навиваше спагети около вилицата си.
— Какво по-точно?
— Иска да започнем да излизаме заедно.
Усилията им да запазят присъствие на духа бяха направо смешни. Ансел разпиля царевичен чипс по цялата маса, Фей сви устни с неприкрито отвращение и хвърли невярващ поглед на Брин, която шумно си пое дъх. Само Мейсън си остана напълно невъзмутим. Той лениво протегна ръце и по лицето му се изписа доволно изражение. Глухото ми ръмжене накара глутницата да се съвземе.
Първа проговори Брин, снишавайки гласа си:
— Имаш предвид, че иска да започнете да се срещате?
Неприкритият скептицизъм в гласа й ме накара да потръпна.
— Не, не просто аз и той. Ние — при тези думи ръката ми описа кръг около масата. — Двете глутници. Според него Бейн и Найтшейд трябва да започнат сливането отсега. Преди съюза.
— Я стига! — Фей изглеждаше бясна. — Защо ни е да го правим по-рано, отколкото се налага?
И тя накъса на парченца салфетката, имала злощастието да се намира върху подноса й.
Мейсън се залюля на стола си:
— Може да се окаже интересно.
— Брин? — обърнах се аз към нея.
— Какви са подбудите му?
Тя хвърли бърз поглед към масата на Бейн и аз последвах примера й. Дакс изглеждаше оклюмал, а Невил придърпа качулката над очите си и като се облегна в стола си, затвори очи. Рен бе седнал до Сабин, която се бе привела към него и говореше забързано, а Козет клатеше глава в знак на съгласие.
— Същите като моите — тихо отвърнах аз. — Ефрон го тормози. Както Лумин тормози мен. Снощи доведе призраци у дома.
Приятелите ми настръхнаха при споменаването на злокобните телохранители.
— Рен смята, че ако отрано демонстрираме единомислие по отношение на съюза — продължих аз, — сещате се какво имам предвид, да изпълним желанията им, преди да са се превърнали в заповеди, Пазителите може и да ни оставят на мира.
— А ти какво мислиш? — попита Ансел, който най-сетне бе успял да събере разпиления чипс пред себе си.
— Мисля, че ще е добре да опитаме. Постепенно. Ако не се получи, ще се разделим и ще изчакаме до октомври.
Мейсън спря да се люлее и се наведе напред:
— Какво имаш предвид под „постепенно“?
— Този петък сме поканени на парти в клуб „Едем“.