— Сега пък какво има? — сопнах се.
— Не точно това имах предвид, когато си представях как ме молиш да те съблека — тихо каза той.
— Какво си си представял? — ахнах и се опитах да се отдръпна, ала той не ме пусна.
Едната му ръка обгърна кръста ми, докато другата погали голия ми гръб. Потръпнах и затворих очи. Устните му докоснаха извивката на врата ми и нежната целувка разля мека топлина по цялото ми тяло. Светът започна да избледнява, далечен и нереален, както винаги, когато Шей ме докосваше.
Ръката му се плъзна под разкопчания корсаж и ме притегли към него. Усещах всеки сантиметър от тялото му, силата на желанието му се сля с моето. Пръстите му помилваха голата ми кожа и аз простенах. Очите ми попаднаха върху леглото му. Беше толкова близко. Той спокойно можеше да ме отнесе до него…
„Не бива! Не и така, не и след всичко, което се случи.“
— Недей — прошепнах, тялото и разумът ми бяха вкопчени в схватка. — Моля те, недей.
Отдръпнах се, потискайки вълната от чувства, с която ме изпълваше нежният му допир, и болката, която те оставяха след себе си. Пред затворените ми очи пробягаха лицата на всички от глутницата ми. Лица, които се боях, че никога вече няма да видя. Лицето на Рен. Преглътнах буцата, заседнала изведнъж в гърлото ми, и придърпах корсажа пред гърдите си.
— Да, правилно. Никакви целувки, ако не искам да изгубя някой крайник — каза Шей. — Извинявай, беше моментен порив.
И той се зае да доразкопчее роклята ми, този път — съвсем целомъдрено.
Прокашлях се в опит да придам на гласа си увереност, каквато не чувствах.
— Няма проблем. Просто трябва да побързаме. Нямаме време за губене.
Той свали ръце от роклята.
— Мисля, че сега ще можеш да се измъкнеш от нея. Ще те изчакам в коридора.
С огромно облекчение свалих роклята и нахлузих дънките и пуловера на Шей, след което сплетох косата си на плитка и я завързах с една от панделките от роклята ми.
В този миг чух едва доловимо пропукване, като нещо прекалено тежко върху тънък лед. Пулсът ми се ускори.
— Кала — долетя гласът на Шей откъм коридора. — Сега, когато голотата ти не ме разсейва, си спомних, че здравата сме го закъсали. Побързай!
— Готова съм — казах и като хвърлих книгата на Пазителите, която лежеше на нощното шкафче, върху дрехите, които Шей набързо бе натъпкал в чантата си, излязох от стаята. — Халдис?
— Вече е тук — посочи той чантата. — Бях го скрил в гардероба.
— Да се махаме — сграбчих го за ръката и заедно побягнахме по коридора.
Когато свихме зад ъгъла, се заковах на място.
— Какво има? — попита Шей и също спря.
Завъртях се, проследявайки ситните късчета мрамор, осеяли пода.
— Къде е статуята? Инкубът.
— Какво? — гласът на Шей изведнъж одрезгавя.
Тихо шумолене се разнесе над нас, сякаш вятър си играеше с купчина изсъхнали листа, и аз вдигнах поглед.
Инкубът се ухили насреща ми и размаха крила.
— Бягай! — изкрещях и приех вълчата си форма. Миг по-късно до мен се появи златистокафяв вълк и ние се втурнахме по коридора, а ноктите ни дращеха по пода.
Нещо изсвистя над рамото ми и копието на инукубуса тупна на около метър от мен. Плясъкът на криле се засили и Шей хвърли поглед през рамо.
— Не е сам!
— Колко са?
Още едно копие прелетя покрай нас.
— Не съм сигурен.
Когато достигнахме стълбището, неволно изскимтях. На стъпалата бе приклекнала химера, змийската й опашка съскаше и се извиваше хипнотизиращо, а раздвоеният й език ту се показваше, ту се скриваше. Лъвската й глава изрева гръмогласно и разтърси ужасяващата си грива от хиляди змии, така че острите им зъби проблеснаха заплашително. Над нея кръжаха две сукуби, които изпищяха пронизително при вида ни. Една от тях опъна тетивата на лъка си и стреля по мен. Хвърлих се настрани и когато стрелата изсвистя покрай мен, скочих на крака и побягнах по балкона. Шей ме следваше по петите.
Втурнах се към коридора, отвеждащ до западното крило, ала звук като от многогласна въздишка ме накара да се закова на място. Протяжен стон изпълни въздуха, все по-силен и по-силен, и се надигна към тавана като мъгла от отчаяние.
— Какво беше това? — ужасът в гласа на Шей бе като дращене на нокти по черна дъска.
— О, Господи!
Трескаво отскочих назад, когато две ръце се протегнаха от най-близката картина и разтърсвано от конвулсии тяло тупна на пода.