Страховитата фигура се изправи на крака и се заклатушка към нас, стенейки все по-отчаяно. Нови и нови тела продължаваха да излизат от картините по стените, докато целият коридор не се изпълни с шум от тътрузещи се нозе. Десетки от стенещите създания се приближаваха към нас, всички до едно с една и съща тромава походка и разтърсвани от конвулсии.
Първото от тях излезе от мрака на коридора и лунните лъчи го окъпаха. Изскимтях и се олюлях от ужас. Въпреки изпитото лице и празния поглед, можех да го разпозная навсякъде. Беше Търсачът, когото бях предала на Ефрон и Лумин за разпит. Краката ми омекнаха и за миг помислих, че няма да ме задържат.
— Кала! — тревожният вик на Шей ме върна на земята. — Какво, по дяволите, става? Какви са тези неща?
— Не знам, но са твърде много — отвърнах, неспособна да прикрия паниката си. — Никога няма да ги надвием.
Приемайки човешката си форма, Шей изтича покрай мен и натисна вратата на библиотеката. Тя се отвори и ние се втурнахме в тъмната стая. В мига, в който се озовахме вътре, Шей затвори вратата зад нас и я заключи, после опря чело в масивното дърво и въздъхна дълбоко. Писъците на сукубите продължаваха да долитат до ушите ми дори през вратата.
— Проклятие! — прошепна Шей.
Аз също приех човешката си форма.
— Да. Сега ще трябва да намерим друг изход.
— Не е това — поклати глава той.
— Какво имаш предвид?
— Вратата, Кала — промълви той. — Вратата на библиотеката. Изобщо не беше заключена.
Гърлото ми се сви.
— Не се опитваха да ни убият — продължи той. — Опитваха се да ни доведат тук.
Неволно подскочих, когато червеникаво-оранжево сияние изпълни стаята. В камината изведнъж лумна огън и затанцува, осветявайки очертанията на самотна фигура. Вледеняващ страх запъпли по кожата ми. Сянката, хвърляна от Пазителя, не беше сянка на човек.
— Много проницателно, Шей — усмихна се Боск Мар и вдигна очи към портрета над камината. — Родителите ти биха се гордели с теб.
— Вуйчо Боск — гласът на Шей трепереше. — Ти си тук!
Боск продължаваше да се усмихва, а от играта на пламъците, лицето му приличаше на зловеща маска. Жестокото му изражение накара коленете ми да омекнат.
„Какво същество е той?“
Сграбчих Шей за ръката и го дръпнах назад.
— Повикаха ме по работа — каза той. — По всичко личи, че положението във Вейл е излязло от контрол. — Премести поглед върху мен и очите му заприличаха на цепнатини. — Кажи ми, Кала, кога точно превърна племенника ми в такъв като тебе?
— Той не ти е племенник — отвърнах, опитвайки се да придам решителност на гласа си.
Смях като звук от трошащо се стъкло изпълни стаята.
— Колко малко разбираш. Ти си воин, родена си да предвождаш другите — той направи крачка напред. — Не съм очаквал подобна глупост от една алфа.
— Тя не е глупава — заяви Шей и ме улови за ръка.
— Тя принадлежи другиму и предаде собствения си род. Тя е въплъщение на неблагоразумие и погрешни решения.
Погледът му се спря върху сплетените ни пръсти и той поклати глава.
— Боя се, че така не може.
— Кой си ти? — гласът на Шей не трепереше, ала пулсът му беше ускорен.
— Единственият близък, който ти е останал — промърмори Боск и отново погледна към портрета над камината. Лицата на Тристан и Сара изглеждаха още по-печални, отколкото първия път, когато ги видях. — Аз съм този, който знае кое е най-доброто за теб.
— Ти искаш да ме убиеш — прошепна Шей.
Боск се подсмихна и наклони глава на една страна.
— Защо ми е да убивам собствения си племенник?
— Достатъчно — отсякох и още по-здраво стиснах ръката на Шей. — Стига лъжи. Те го бяха вързали! Доведоха го, за да бъде принесен в жертва по време на съюза. Знаем за пророчеството и за жертвоприношението. Прочетохме „Войната на всички срещу всички“.
— Знам — спокойно отвърна той. — Но не си ли се замисляла защо сме забранили изучаването на тази книга?
— За да се предпазите, ти и останалите Пазители. За да не допуснете да научим истината за нашето минало. За това, как сте ни поробили.
— О, не, скъпо момиче — лицето на Боск придоби наранено изражение. — Ние ви спасихме. Пазителите винаги са се грижили за своите воини. Тази книга е пълна с отрова, с лъжи, измислени от Търсачите. От векове нашите врагове я разпространяват в опит да примамят и други към скверната си кауза, а ние се опитваме да я възпрем, защото знаем колко злини може да причини. Ето, виж какво ви сполетя днес. Заради нея се проля кръв.