— Не книгата ни нападна! — изкрещях аз. — Дори не знам как да нарека онова, което изпълзя от картините. — И като посочих сянката му, добавих: — Нито пък теб! Какво си ти?
По лицето на Боск пробяга сянка, която бързо отстъпи място на предишната кротка усмивка.
— Съжалявам, ако съм ви уплашил, но това необичайно развитие на нещата ме принуди да ви накарам да ме изслушате насила. Нека бъдем разумни.
— Разумни? — изплю се Шей. — Искам да знам истината!
— Разбира се, че искаш, Шей — побърза да кимне Боск. — Ако по-рано бях осъзнал колко независим си станал, никога нямаше да ти забраня да влизаш в библиотеката. Какво друго му остава на находчив младеж като теб, освен да проникне в нея насила. Жаждата ти за знание е достойна за възхищение. — Усмивката му режеше като бръснач. — Обвинявам единствено себе си. Все още те мислех за малко момче. Исках да те предпазя от враговете ти, ала пропуснах да забележа колко много си пораснал. Не ти обръщах достатъчно внимание и сега искрено се разкайвам.
Пръстите на Шей стиснаха моите толкова силно, че ми причиниха болка.
— Кажи ми кой си в действителност.
— Аз съм вуйчо ти — спокойно отвърна Боск и пристъпи към нас. — Твоята плът и кръв.
— Кои са Пазителите?
— Други като мен, които искат единствено да те защитят. Да ти помогнат. Шей, ти не си като другите. Притежаваш способности, каквито дори не можеш да си представиш. Аз мога да ти покажа кой си в действителност. Да те науча да използваш силата, с която си надарен.
— Щом толкова искате да му помогнете, защо трябваше да го принесем в жертва по време на съюза? — намесих се и застанах между Боск и Шей, прикривайки го с тялото си.
Боск поклати глава.
— Поредното злощастно недоразумение, Кала. Искахме да изпитаме верността ви към благородната ни кауза. Мислех, че сме ти осигурили най-доброто образование на света, но може би не си запозната с историята на Авраам и сина му Исаак15? Не е ли принасянето в жертва на онзи, когото обичаш, най-доброто изпитание за вярата? Нима наистина допускаш, че бихме поискали Шей да загине от ръката ти? Та нали ние ти възложихме да го защитаваш!
Усетих, че започвам да треперя.
— Лъжеш!
— Нима? — благо се усмихна Боск. — След всичко, което преживя, нима нямаш вяра в своите господари? Никога нямаше да те принудим да нараниш Шей. В последния момент щяхме да осигурим друга жертва. Разбирам, че подобно изпитание може би ти се струва прекалено ужасно, навярно си казваш, че сме искали твърде много от теб и Рение и че сте твърде млади.
Не бях в състояние да му отговоря. Изведнъж започнах да поставям под въпрос всичко, което бях направила досега, и да се питам дали собствените ми желания не ме бяха заслепили, карайки ме да се отклоня от правилния път. Вече не знаех на кого да вярвам.
— Грижа се за Шей почти от раждането му, задоволявал съм всяка негова нужда и желание. Нима това не доказва искрената ми загриженост за неговото добруване? — Боск спря на няколко крачки от нас и протегна ръце към племенника си. — Моля те, повярвай ми.
Витражните прозорци зад Боск изригнаха в дъжд от пъстроцветно стъкло. Блъснах Шей на пода и го прикрих с тялото си, вдигайки ръка, за да се предпазя от посипалите се късчета стъкло, които разкъсаха якето ми и се забиха в кожата ми.
Библиотеката изведнъж се изпълни с викове и шум от стъпки. Повдигнах глава и видях най-малко двайсетина Търсачи да се втурват през строшения прозорец и да се нахвърлят върху Боск, същинска вълна от искряща стомана и свистящи стрели. Въздухът около Пазителя проблесна и роякът стрели отскочи назад, сякаш се бяха блъснали в невидим щит. Боск вдигна ръце. Огънят в камината угасна и червеното сияние, осветявало до този миг стаята, отстъпи място на гъсти сенки.
Неколцина от Търсачите се препънаха и паднаха, други се заковаха на място, мъчейки се да се ориентират. Шей ме бутна настрани и се изправи.
— Какво стана?
— Търсачи — изсъсках аз. — Повече, отколкото съм виждала някога.
Боск отметна глава назад и изкрещя. Силният звук накара книгите да затреперят по полиците и аз запуших ушите си с ръце. Мракът, спуснал се над стаята, се раздели и образува миниатюрни езерца, които се издигнаха във въздуха и бавно започнаха да приемат очертания. Аз ахнах и сграбчих Шей за ръката.
15
Авраам и Исаак — според Библията, Бог изпитва Авраам, като поисква от него да му принесе в жертва единствения си син, Исаак. В последния момент Авраам е спрян от появата на ангел и е възнаграден за предаността си към Бог. — Бел.прев.