„Кой е той? Какво търси тук.“
Нисък, дрезгав смях привлече вниманието ми към вратата, когато Рен, Дакс и Сабин влязоха в стаята. Сабин се усмихваше на Рен и аз стиснах зъби, когато видях, че го бе хванала за ръка. Дакс вървеше малко след тях с пружинираща стъпка. Рен обходи с поглед полупразната стая и усмивката му се стопи в мига, в който забеляза новия ни съученик.
Той издърпа ръката си от тази на Сабин, обърна се към Дакс и кимна по посока на новия ученик. Рамо до рамо, двамата вълци се запътиха към Шей, който отвори широко очи, щом ги видя да се приближават. Аз сграбчих облегалките на стола с две ръце, готова да се хвърля между хищниците и нищо неподозиращата им жертва, ако положението излезеше извън контрол. Рен изви устни в нещо, което трудно би могло да мине за усмивка, и аз с мъка потиснах ръмженето си, докато го гледах как приближава.
„Ако му направиш нещо, ще те убия!“
Неканената мисъл изненада и мен самата и се зарадвах, че не сме във вълчата си форма — Рен бе последният, когото бих искала да заплашвам. Той беше бъдещето на глутницата. Моето бъдеще.
Рен протегна ръка.
— Аз съм Рен Ларош. Ти си нов. Видях те в часа по органична химия.
Шей се намръщи и бавно протегна ръка, потрепвайки, когато пръстите на Рен стиснаха неговите. Ала вместо да си седи уплашено, както биха направили повечето човеци, той изгледа Рен предизвикателно и издърпа ръката си.
— Шей. Шей Доран — представи се той, разтърквайки пръстите си под чина.
— Приятно ми е да се запознаем, Шей — Рен кимна по посока на широкоплещестия си приятел. — А това е Дакс.
Дакс демонстративно изпука кокалчетата на пръстите си, преди да проговори:
— Здрасти, човече! Дано ти хареса в „Маунтин Скул“. Хич не е лесно.
После, като по команда, те се настаниха на свободните чинове от двете страни на Шей. Стиснах молива си толкова силно, че се строши в ръката ми. Рен ми смигна от новото си място и аз го изгледах кръвнишки, ала това само го накара да се ухили още по-широко.
Звънецът би и учителят ни, господин Селби, започна да пише на дъската и върху бялата повърхност се появи въпрос — КАКВО Е ИСТИНСКОТО ЕСТЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ?
— Преди да започнем обсъждането на днешната тема, искам да ви представя най-новия ви съученик — при тези думи господин Селби се обърна към Шей, който седеше напрегнат между двамата Бейн. — Господин Доран, ще ни кажете ли няколко думи за себе си?
Шей се размърда в стола си, а погледът му обходи класната стая.
— Казвам се Шей и току-що пристигнах с вуйчо си. През последните две години бях в Портланд. Преди това… хмм, никога не съм се задържал на едно място много дълго.
Господин Селби му се усмихна.
— Добре дошъл в „Маунтин Скул“. Ясно ми е, че сигурно все още не си имал време да прочетеш всички възложени материали, но ще се радваме да се включиш в дискусията, когато пожелаеш.
— Благодаря — отвърна Шей и промърмори още нещо, което прозвуча като „Ще се опитам да не изоставам“.
Господин Селби се обърна към дъската.
— Е, да се върнем към идеите на различните философи за естествения ред в света. Откъде води началото си, какво представлява?
— Inparadisum.1 В рая. Едемската градина — Рен ми се усмихна многозначително.
— Много добре, господин Ларош. Раят е естественото състояние. Изгубен навеки… може би. Философите на Просвещението вярвали, че Новият свят може да се превърне в новия Едем.
Господин Селби записа отговора на дъската и продължи:
— Какво още?
— Табулараза — обадих се аз. — Чиста дъска.
— Точно така. Всеки човек се ражда с неограничени възможности. Теорията на Лок бързо придобива голям брой привърженици. По-късно ще говорим дали според вас тя е приложима и в наши дни. Други идеи?
— Bellum omnium contra omnes.2
Всички Стражи и Пазители настръхнахме и рязко се обърнахме към онзи, който беше проговорил. Обикновените ученици изглеждаха впечатлени от латинските изрази, които хвърчаха наоколо, ала по лицата им не личеше да са разбрали за какво става въпрос.
— Война на всички срещу всички — повтори Шей и се намръщи, когато господин Селби не записа думите му на дъската. — Томас Хобс е считан от мнозина за основоположник на теорията за естественото състояние — довърши той, макар че в гласа му се промъкна колебание.