— Уличница — уж се прокашля Фей и Брин се изкиска, а Ансел замалко не се задави при вида на Сабин.
— Здрасти, Рен — обади се Невил и се настани между Сабин и своя предводител. — Виж кого намерих.
Пареща тръпка полази по гърба ми, когато Рен бавно плъзна поглед към стегнатото ми от корсета тяло.
Незабелязано сведох очи към новите извивки на тялото си. „Може би дрехата все пак си я бива.“
— Изглеждате невероятно — каза Рен и кимна към Дакс и Козет и празния диван до тях. — Заповядайте!
После се обърна към Сабин и Невил:
— Направете място на Кала.
Сабин се изправи неохотно, а Невил погледна почти празните чаши на масата.
— Май сте готови за по още едно — отбеляза той и погледна към Мейсън. — Да отскочим до бара, а?
Мейсън сви рамене и тръгна след него. Дакс ги проследи със свъсен поглед, а аз видях по устните на Фей да пробягва тънка усмивка, когато мускулите му неволно се напрегнаха.
Ансел се настани на празния диван и дръпна Брин до себе си. Рен протегна ръка към мен. Поколебах се за миг, преди да я поема и да го оставя да ме притегли до себе си.
— Виждам, че ти пречи — каза той и като взе якето, което бях преметнала през ръката си, го метна върху облегалката на дивана; някъде зад мен чух Сабин да въздъхва.
— Според мен някоя от платформите си е изгубила една от танцьорките, Сабин — гласът на Фей се вряза като нож в нашето любезничене.
— Дръж се прилично — изръмжах аз.
— Няма нищо — отвърна Сабин, като отвърна на погледа на Фей. — Разговорите ме отегчават — добави тя след малко и хвърли поглед към Рен.
— Върви да танцуваш — каза той. — И гледай да не се забъркаш в нещо.
Сабин отметна косата си, която блестеше като винил под светлините в клуба, обърна се на острите си като игли токчета и се отдалечи.
— Фей? — потупах аз празното място до себе си и тя се разположи върху кадифените възглавници. — На парти сме. Забавлявай се!
При тези думи оголих зъби, за да й дам да разбере, че това е заповед, и тя се залови да чертае фигурки върху кадифето с острите си нокти.
Ръката ми все още почиваше в ръката на Рен. Внезапно почувствах как палецът му погалва китката ми и всяка мисъл за Фей се изпари от главата ми. Опасно бе да съм толкова близо до него.
— Съжалявам, приятели — Брин изведнъж скочи на крака. — Неприятно ми е да съм на едно мнение със Сабин, но съм тук, за да танцувам. Кой идва с мен?
Ансел веднага се изправи.
— Аз!
— Отлично! — заяви Брин и го поведе към дансинга.
Фей ги проследи с поглед как се отдалечават и посочи Дакс:
— Танцуваш ли?
— А ти? — отвърна той.
— Защо да не проверим?
Тя също се изправи и мина покрай него, прокарвайки върховете на пръстите си по рамото му. Очите на Дакс се разшириха, а Фей се отдалечи със смях. Дакс погледна към Рен, който махна едва забележимо, и тръгна след нея.
— Същински Джекил и Хайд — подхвърлих аз, като се облегнах назад.
— Тя е най-добрият ти воин, нали? — попита Рен и аз кимнах. — Също като Дакс. Логично е помежду им да има искра. Себеподобните се привличат.
— Аз пък мислех, че противоположностите се привличат.
Рен поклати глава.
— Това са глупости на попкултурата. Ако наистина познаваш литературата и като казвам литература, имам предвид истинската литература — Чосър, Шекспир, — не може да не разбереш, че истинска връзка може да има единствено между онези, чиито души са като огледален образ една на друга — той замълча за миг и по устните му заигра усмивка. — Разбира се, в случай че имат късмета да се открият.
Аз примигах насреща му.
— Ти ли ми говориш за сродни души? Откога стана толкова романтичен?
— Много неща не знаеш за мен — отвърна Рен и тонът му ме накара да потреперя.
Потърсих някое по-сигурно място, върху което да спра поглед, и забелязах, че Козет седи съвсем сама на отсрещния диван.
Рен проследи погледа ми.
— Козет, защо не отидеш при другите? — каза Рен и Козет побърза да се подчини.
Аз се намръщих и изведнъж си дадох сметка колко тъмно и изолирано бе нашето кътче в клуба.
— Нямаше нужда да я отпращаш!
— Да не би да те е страх да останеш насаме с мен, Лили? — гласът му се уви около мен като въже, което ме притегляше към него.