Опитах се да звуча самоуверено:
— Не ме е страх от нищо.
— От нищо? Впечатляващо твърдение. Дори от устата на една алфа.
— Да не искаш да кажеш, че има нещо, от което се боиш?
Дъхът ми спря, когато го видях да потръпва.
— Да, от едно-единствено нещо — отговорът бе толкова тих, че едва го чух.
Отстъплението му ме направи още по-настоятелна:
— Едно-единствено?
Рен ме погледна и тревожното му изражение се стопи.
— Това ще бъде моята тайна. Ще ти я разкрия само ако получа нещо в замяна.
Ръката му се плъзна под косата, разпиляна по раменете ми, обгърна извивката на тила ми и ме привлече към него. От силата му във вените ми сякаш се разля огън.
Освободих се с едно извиване на тялото. Наоколо беше пълно с Пазители.
— Можеш да си задържиш тайните — казах аз.
Колкото и да ми харесваше да усещам допира му, все още му нямах доверие. Достатъчно бях слушала за завоеванията му, а от една алфа се очакваше да бъде непорочна при сключването на съюза. Това означаваше никакви връзки преди церемонията.
Сякаш прочел мислите ми, Рен изви устни в ехидна усмивка и плъзна предизвикателен поглед по тялото ми.
— Бъди честна, можеш ли да дишаш в това нещо?
Забих нокти в кадифената възглавница. „Внимавай, Рен. Аз също не съм вчерашна.“
— Значи ти и Сабин?
— Какво? — Той се облегна назад, потъвайки в гъстите сенки.
— А, разбирам. Значи за момичетата от глутницата на Бейн е нещо съвсем нормално да се натискат с теб всеки път, когато ви се удаде възможност?
— Не! — лицето му се разкриви от гняв. — Ефрон има слабост към Сабин. Тя му е любимка. Нещо в държанието й му харесва. Даде й малко екстази, когато пристигнахме. Затова е толкова… палава сега.
— Щом казваш.
„Нещо в държанието й? Значи Ефрон харесва жени, които се държат като истински кучки?“
Рен плъзна ръка около кръста ми.
— Да не ревнуваш?
— Не ставай глупав! — отвърнах и стиснах китката му, за да му попреча, ала от допира кожата ми отново пламна.
Тежки стъпки зад нас известиха приближаването на един от Стражите на Бейн и ние рязко се отдръпнахме един от друг.
— Ефрон иска да говори с теб — обърна се едрият мъж към Рен. — В кабинета си.
— Разбира се. Веднага слизам — отвърна Рен и ме погледна. — Искаш ли да намеря останалите? Не знам колко ще се забавя.
Телохранителят на Ефрон поклати глава:
— Тя също. И двамата.
Рен обви кръста ми с две ръце и този път не направих опит да му попреча.
„Какво ли иска неговият господар от мен?“
— Добре тогава — преглътна Рен и ми даде знак да го последвам. — Да не го караме да чака.
Стражът изсумтя одобрително и се изгуби в мрака на клуба.
Рен ме поведе покрай блещукащия дансинг и надолу по стоманеното стълбище. Стисках пръстите му толкова силно, че усещах пулса му. Ефрон Бейн. Самото име бе достатъчно, за да настръхна от ужас. Трябваше да разчитам на Рен да ме държи на безопасно разстояние.
Проправихме си път през тълпата човеци на първия етаж и спряхме пред висока дъбова врата, покрита с изкусна дърворезба. Приближих се, за да я разгледам, и видях, че изобразява как архангел Михаил прогонва Адам и Ева от Едемската градина.
— Интересен избор — отбелязах аз.
— Ефрон има особено чувство за хумор — отвърна Рен и още по-здраво стисна ръката ми. Допирът му донякъде пропъди плъзналия по вените ми студ.
Рен потропа по вратата. Миг по-късно тя се отвори и аз зяпнах от изненада.
На прага стоеше Лумин Найтшейд и ни даваше знак да влезем.
— Заповядайте, деца. Толкова се радвам да ви видя.
В стаята миришеше на шери и дим от пури. Стенописи, изобразяващи сцени от Дантевия „Ад“, покриваха стените. Побързах да извърна поглед — адските сцени бяха прекалено реалистични за моя вкус.
Лумин насочи вниманието си към моя придружител.
— Рение Ларош. За мен е удоволствие да се запознаем. Аз съм Лумин Найтшейд. Ефрон ми е говорил толкова много за теб, скъпо момче.
Усмивката й разкри редица перлени зъби.
Рен наклони глава на една страна:
— Благодаря ви, лейди Найтшейд.
— Съвсем наскоро във Вейл пристигна някой, с когото и аз, и Ефрон много държим да се запознаете — с тези думи Лумин ни поведе към един диван и два високи стола, тапицирани с черна кожа, разположени срещу камина, в която пращеше огън. — Ето ги, Ефрон.