Върху дивана, отпуснал едната си ръка върху облегалката и с чаша бренди в другата, седеше блед мъж със същата златиста коса, която обкръжаваше лицето на сина му.
— Радвам се да те видя, Рение — Ефрон отпи глътка бренди. — И прелестната Кала. Най-сетне се срещаме.
Той ми протегна ръка. Поколебах се, но Лумин ме побутна към дивана. Студ скова тялото ми в мига, в който пуснах пръстите на Рен. Опитах се да не потреперя, когато Ефрон Бейн улови ръката ми и я докосна с устни. Очите му имаха същия кехлибарен цвят като пламъците, които играеха в камината. Беше ми трудно да дишам и трябваше да повикам на помощ цялото си самообладание, за да остана неподвижна.
— Заповядай, седни — покани ме той и без да пуска ръката ми, ме придърпа върху дивана.
Хвърлих отчаян поглед на Рен, по чието лице се бе изписало изражение на неприкрита агония.
Лумин го докосна по рамото.
— Защо не се присъединиш към тях?
Не помнех някога да бях изпитвала по-голяма благодарност към повелителката на своята глутница.
Рен седна до мен и аз се доближих до него, опитвайки се да оставя колкото се може по-голямо разстояние между себе си и Ефрон, което не бе никак лесно, тъй като той продължаваше да държи ръката ми.
— Недейте така, деца — смъмри ни той. — Тук сме, за да се забавляваме, нали?
При тези думи той най-сетне пусна ръката ми само за да прокара пръсти по ключицата ми. Усетих, че ми се завива свят.
„Ефрон има слабост към Сабин. Тя му е любимка.“
Притиснах се още по-плътно в Рен. Той ме обгърна с ръка и свирепо изгледа своя господар, който учудено повдигна вежди.
— Не забравяй къде ти е мястото, Рен.
— Ти също, Ефрон. Остави я на мира — въпреки мекотата си, кадифеният глас на Лумин режеше като бръснач. — Кала все още ми принадлежи. Ако след това Лоуган няма нищо против да си играеш с глутницата му, така да бъде.
— Лоуган? — Рен рязко извърна глава към Лумин и тя кимна отсечено.
— Да — обади се Ефрон и отряза връхчето на една пура. — Решено бе Лоуган да поеме новата глутница. Току-що навърши пълнолетие. Не бих могъл да бъда по-доволен, такъв прекрасен подарък за осемнайсетия му рожден ден. След Ритуала на съюза, синът ми ще бъде новият ви господар.
— Така е. Ала решението не зависеше от нас — Лумин се приведе към Ефрон и запали пурата му с огънче, което изскочи от върха на нокътя й. — Решено бе от…
Тя млъкна изведнъж и се обърна към вратата, която рязко се бе отворила.
Висок, елегантно облечен мъж прекрачи прага. Ръката му почиваше върху раменете на младеж с изморено изражение и аз замалко не паднах от дивана. „Сигурно сънувам, това не може да е истина!“
Ноктите ми се забиха в бедрото на Рен.
— Какво? — тихо попита той и също се обърна към вратата. — О, не! Пак ли той!
Шей Доран изглеждаше също толкова изумен, колкото и ние. Той впери поглед в нас и се закова на място, ала непознатият го побутна и му даде знак да се настани върху един от кожените столове срещу дивана.
— Седни!
Ефрон се изправи, а Лумин се поклони на новодошлия.
— Да ви предложа нещо? — попита тя със захаросана усмивка.
Мъжът погледна към чашата на Ефрон.
— Не бих отказал малко бренди. Благодаря ти, Лумин.
При тези думи той разкопча сакото си и се настани на другия стол. Когато срещнах смразяващо сребристите му очи, изпитах чувството, че в тялото ми се забива меч.
— Благодаря ти, че покани и тях, Ефрон — каза той.
— Разбира се — кимна Ефрон.
Лумин се върна с кристална чаша, пълна с бренди.
— А, отлично! — непознатият отпи голяма глътка. — Наистина прекрасно.
Двамата Пазители се суетяха около новодошлия и следяха всяко негово движение. Усетих как тревогата ми се засилва.
Усмихвайки се, непознатият се приведе напред:
— Рение, Кала, казвам се Боск Мар. Нашите семейства имат дълга история, макар за известно време да бях далеч от тук. Помолих скъпите ми приятели да ви повикат, за да ви представя племенника си.
И той посочи Шей, който продължаваше да ни гледа с безмълвно изумление.
„Нашите семейства?“
Боск Мар имаше остри черти, мургава кожа и тъмнокестенява, гладко сресана коса, която прилепваше като шлем върху главата му. Също като Ефрон, и в неговите очи сякаш играеха пламъчета. Погледът ми се премести върху Шей. Златистокестенявата му коса и загорялата кожа не издаваха никаква прилика с мъжа, който твърдеше, че му е вуйчо.