Въпреки това се насилих да се усмихна:
— Няма нищо. Ще говорим после.
Брин се поколеба, очевидно не я бях убедила докрай.
— Хайде, Брин — прегърнах я аз. — Нека се позабавляваме! Или трябва да танцувам със собствения си брат!
Ансел се ухили, дръпна ме сред пулсиращата тълпа, вдигна ме над главата си и ме завъртя няколко пъти. Когато отново усетих пода под краката си, продължих да танцувам, оставяйки буйният ритъм на музиката да прогони всяка мисъл от съзнанието ми.
Гъста мъгла се стелеше като коприна около краката ни, проблясвайки в безброй различни цветове, и изпълваше помещението със сладкия дъх на орлови нокти и люляк. Приятно, отпускащо усещане плъзна по цялото ми тяло.
Звънлив смях достигна до ушите ми и привлече вниманието ми към професионалните танцьорки, които се движеха в съвършен синхрон и описваха все по-бързи кръгове, с отметнати назад глави и полуотворени яркочервени устни. Мъглата извираше от гърлата им и аз примигах при тази необикновена гледка, чудейки се доколко безопасно бе да поглъщаме дъха на сукубите.
Музиката стана по-бавна, ритъмът — по-настойчив. Брин беше затворила очи и бавно се въртеше, описвайки сложни движения с ръце. Ансел я гледаше като омагьосан.
Клепачите ми натежаха, усетих как очите ми се притварят. Оставих вибрациите от дансинга да се влеят в мускулите ми и да плъзнат по вените ми, повеждайки тялото ми в ритъма, който ме обгръщаше в пелена от мрак. Неволно ахнах, когато две ръце се обвиха около кръста ми.
— Начинът, по който се движиш, е наистина невероятен — прошепна Рен и ме притисна към себе си.
Пръстите му се плъзнаха надолу и спряха върху извивката на ханша ми. Телата ни се движеха като едно в ритъма на тежкия бас, допирът на стройните му бедра ме замайваше. Но дали тълпата ни скриваше? Пазителите не можеха да ни видят?
Опитах се да успокоя дишането си, докато Рен ме притискаше към себе си и ме водеше в мъчително бавния ритъм на музиката. Затворих очи и се отпуснах, оставяйки пръстите му да се плъзгат по ханша ми и да милват корема ми. Господи, колко беше приятно!
Устните ми се разтвориха и уханната мъгла се плъзна между тях, заигравайки се около езика ми. Вкус на напъпили цветя, които всеки миг ще се разтворят, изпълни устата ми. Внезапно почувствах, че не искам нищо друго, освен да се стопя в тялото на Рен. Силният прилив на желание ме ужаси. Не бях сигурна дали копнежът да усетя тялото му още по-близо до моето се надигна от дълбините на сърцето ми, или от магията на сукубите. Това не биваше да се случва!
Обзе ме паника, когато той се приведе над мен и почувствах устните му върху шията си. Погледът ми се премрежи и трябваше да положа огромни усилия да запазя самоконтрол, въпреки душния зной, който тегнеше върху нас. Кучешките му зъби одраскаха кожата ми, без обаче да ми причинят болка. По цялото ми тяло пробяга тръпка и аз сложих ръце върху гърдите му, за да го отблъсна от себе си.
— Аз съм воин, не момиче за любов — с мъка успях да кажа.
— Не можеш ли да бъдеш и двете? — от усмивката му краката ми се подкосиха.
Отместих очи от лицето му и се загледах в плетеницата от светлини, които играеха по пода, но и това не помогна. Усещах тялото си чуждо, пламнало и необуздано. Не го исках дори и ако знаех, че никой не може да ни види. Не и сега. Не биваше да се поддавам на очарованието му. Ако исках заедно да водим новата глутница, щях да се нуждая от уважението му.
— Не съм едно от многобройните ти момичета, Хефнър3! — заявих аз и го отблъснах от себе си.
— Разбира се, че не си. Никога не би могла да бъдеш — усетих как гласът му ме обгръща, нисък и успокояващ.
Той отново се доближи до мен и прокара пръсти по бузата ми, докато другата му ръка се обви около кръста ми и остана да почива върху късчето гола кожа между ръба на корсета и ниско изрязаните дънки. Краката ми омекнаха. Ненавиждах се заради своята слабост.
Рен се приведе над мен и прокара палец по долната ми устна. Вече потъвах дълбоко в недрата на горещината и упойващата мъгла, когато осъзнах, че той се кани да ме целуне.
— Не! — изтръгнах се аз. Тялото ми копнееше за неговия допир, ала мозъкът ми се възпротиви. — Говоря сериозно. Не бива.
Сърцето ми биеше лудешки, докато си проправях път през мъглата и танцуващата тълпа, отдалечавайки се от него. Когато се обърнах да го погледна, едва не се върнах при вида на изумлението, изписано на лицето му, ала в този миг видях как две ръце обгръщат гърдите му. Сабин се притисна в него и го издърпа сред танцуващите.
3
Хю Хефнър — собственик на списание „Плейбой“, известен и с това, че непрекъснато е заобиколен от модели. — Бел.прев.