Той кимна с малко повече ентусиазъм, отколкото ми се искаше, и аз се запитах дали не бях на път да извърша най-голямата грешка в живота си.
— Да отидем в кафенето. Ще ти разкажа всичко, когато ми купиш чаша еспресо.
И тогава, тъкмо когато се канех да отвърна на усмивката му, ги видях. Двама мъже на отсрещния тротоар, малко по-назад от нас. Бяха се облегнали на една сграда и нервно подръпваха от цигарите си. Намръщих се. Въпреки че сега говореха помежду си, бях напълно сигурна, че допреди миг са ни наблюдавали.
— Да вървим.
Пресякох улицата и минах на отсрещния тротоар. Шей вървеше до мен, без да си дава сметка, че изведнъж бях застанала нащрек. Хвърлих поглед през рамо — двамата мъже ни следваха. Подуших въздуха, ала вървяхме срещу вятъра и нямаше как да разбера дали са хора… или нещо друго. Свих юмруци, докато мислено си представях района около „Едем“, после наклоних глава на една страна и се заслушах — никак не ми бе трудно да доловя дрезгавия им шепот.
— Не може да сме сигурни, без да сме видели врата му — тъкмо казваше единият.
— Да не искаш да го помолим да си свали яката, та да погледнем, а? — отвърна другият. — Отговаря на описанието и току-що излезе от клуба на магьосника. Предлагам първо да го спипаме, а после да задаваме въпроси.
— Не е сам.
— Да не те е страх? Сигурно някое леко момиче, което нашият хубавец е забърсал в клуба. Зашеметяваме я, грабваме момчето и изчезваме.
Аз се протегнах лениво и като обвих ръка около раменете на Шей, го притеглих към себе си. Усмивка, едновременно любопитна и закачлива, заигра по устните ми и той отново хвърли поглед към тесния ми корсет. Усетих как вътрешностите ми пламват и едва не залитнах, по бузите ми плъзна червенина. В този миг нисък звук, долетял зад гърба ми, ме върна на земята. Поклатих глава и предупредително забих нокти в рамото на Шей колкото за да отвлека вниманието му, толкова и за да си възвърна самообладанието.
— Имаме проблем. Онези зад нас ни следят.
Нарочно не казах, че следят него. Все още не бях сигурна точно какво знаеше Шей за връзката си с нашия свят.
— Какво? — Той откъсна поглед от деколтето ми и понечи да погледне назад.
— Недей! — изсъсках аз. — Продължавай да вървиш и гледай напред.
Когато го притиснах до тялото си, усетих как пулсът му се ускорява, моето сърце също заби лудешки. Погледът ми намери устните му и се плъзна по тях.
„Престани! Престани! Престани!“ Имах чувството, че кръвта ми кипи.
— Когато стигнем следващата пресечка, искам да побегнеш. Върни се обратно в клуба и кажи на охраната. Те ще изпратят помощ — прошепнах аз в ухото му.
— Няма да те оставя сама!
— Напротив — усмихнах се аз, така че острите ми кучешки зъби отразиха светлината на уличната лампа. — Мога да се погрижа за себе си, но не и ако трябва да мисля и за теб.
— Имам телефон. Да се обадя ли в полицията?
— В никакъв случай!
— Няма да те оставя, освен ако не ми обещаеш нещо — каза той и за миг ми се прииска да го плесна през рамото, като непослушно пале.
„Защо не се бои от мен?“
— Какво? — сърцето ми биеше ускорено както от неговата близост, така и от мисълта, че всеки миг можеха да ни нападнат.
— Да се срещнем утре. В планината. Знаеш къде.
— Идеята не е… — започнах аз, ала не успях да довърша.
— Обещай ми или оставам тук.
Почти бяхме стигнали до ъгъла.
— Не и утре! В неделя сутринта.
— Неделя? — повтори Шей и хвана ръката ми.
— Обещавам — прошепнах аз и стиснах пръстите му за миг, след което го бутнах напред. — А сега изчезвай!
Той се усмихна широко, преди да се втурне зад ъгъла. Зад гърба ми се разнесе шум от бързи стъпки. Обърнах се и разперих ръце, препречвайки пътя на двамата мъже.
— Махни се от пътя ни! — изръмжа единият и понечи да ме блъсне настрани.
Само че аз бях по-бърза — юмрукът ми се заби в стомаха му и изкара въздуха от дробовете му. Мъжът се преви от болка, а аз най-сетне долових миризмата му. Не беше човешка. Търсачи!
Топлината в тялото ми отстъпи място на вцепеняващ студ. Не можех да повярвам, че съм допуснала да се приближат толкова много. Невниманието можеше да ми струва живота. Шей се оказа още по-опасен, отколкото се боях.
Другият мъж се нахвърли върху мен. Аз се метнах настрани и като се претърколих, приех вълчата си форма. Низ от ругатни се посипаха от гърлото на мъжа.