— Сложили са Стражи, които да го пазят, Стю!
Първият мъж вече се бе съвзел от удара ми и сега приклекна, пъхнал ръка под дългото си кожено яке. Устните му се извиха от отвращение.
— Да те видим колко струваш, торба с бълхи!
Нещо проблесна в ръката му и аз улових движението на китката му тъкмо навреме, за да се дръпна. Камата иззвънтя върху тротоара до мен. Оголих зъби и се нахвърлих отгоре му. Челюстите ми се сключиха около гръкляна му и прекъснаха писъка му. Устата ми се изпълни с кръв, почувствах вкуса на разтопена мед. Вдигнах муцуна едва когато усетих как сърцето му спира да бие.
Другият Търсач се взираше в мен с разкривено от ужас лице. Сниших се и тръгнах към него. Той направи грешката да побегне. Настигнах го с един скок и впих зъби в ахилесовото му сухожилие. Той се свлече на земята, пищейки от болка, и като се претърколи по гръб, вдигна ръка. Изскимтях, когато металният бокс се заби в рамото ми. Ударът бе достатъчно силен, за да ми причини болка и да ме разяри, но не и да ме спре и аз връхлетях отгоре му и го притиснах до земята, приковала поглед във вената, която пулсираше на врата му.
— Спри!
Внезапният глас, изпълнил съзнанието ми, ме накара да се вцепеня. Двама от глутницата на Бейн се приближаваха към нас с големи скокове.
— Ефрон го иска жив, ако все още е възможно.
— Възможно е — отвърнах и като приех човешката си форма, стоварих юмрук в челюстта на слисания Търсач; очите му се замъглиха и главата му увисна.
Двамата от глутницата на Бейн също си върнаха човешката форма и аз разпознах охранителя на „Едем“.
— Впечатляващо! — промърмори той.
Аз свих рамене и неволно се намръщих, усетила пронизваща болка. Охранителят пристъпи към мен.
— Ранена ли си?
— Нищо сериозно — уверих го аз, макар че болката от удара с бокса се оказа по-силна, отколкото очаквах.
Охранителят се намръщи.
— С голи ръце ли те удари, или с оръжие?
— С оръжие — отвърнах и хвърлих поглед към ръката на Търсача, който продължаваше да лежи в безсъзнание. — Тъпо, не остро.
— Ефрон трябва да те погледне. Търсачите омагьосват оръжията си. Може да се окаже по-сериозно, отколкото предполагаш.
Другият Страж се наведе и вдигна отпуснатото тяло на Търсача. Охранителят кимна.
— Да вървим. През задния вход. Съобщи на когото трябва, нека се погрижат за другото тяло. Аз ще доведа наследника на Бейн. Ефрон иска и той да го види.
Последвах двамата мъже по безлюдните улици на Вейл, докато не стигнахме тясната уличка, която минаваше зад нощния клуб на Ефрон. Гърмящата музика и горещината, които долитаха отвътре, накараха рамото ми да запулсира от болка. Прекосихме няколко мрачни коридора, докато не се озовахме пред врата, която ми беше позната. Намирахме се пред кабинета на Ефрон.
— Изчакай тук — нареди охранителят и като открехна вратата, надникна вътре.
Миг по-късно отново се обърна към мен.
— Ефрон иска да влезеш.
При тези думи той отвори вратата колкото да мина и излезе навън, затваряйки я след себе си.
Ефрон Бейн стоеше в средата на стаята и говореше по мобилния си телефон. Лоуган се бе надвесил над припадналия Търсач, а по устните му играеше жестока усмивка. Другият Бейн, онзи, който бе донесъл нападателя ми в клуба, стоеше до дивана, а в един кожен стол с висока облегалка седеше Лумин и отпиваше от чаша с шери. Дъбовата врата се отвори и на прага се появи охранителят, следван от Рен.
— Чух, че си заловила Търсач — каза той и се приближи до мен.
Кимнах и инстинктивно прокарах език по зъбите си. Все още усещах кръвта на убития в устата си.
— Изпуснал съм, жалко — в погледа на Рен се четеше тревога. — Ранена ли си?
— Само малко понатъртена. Нищо особено.
— А, Рение. Благодаря ти, че дойде толкова бързо — Ефрон прибра телефона в джоба си. — Вече можем да започваме.
— Къде е Шей? — попитах, понеже не го виждах никъде.
— Боск го откара у дома му. Срещата с вашите нападатели, мисля, че той ги нарече „крадци“, доста поразтърси горкото момче. Най-доброто, което можехме да сторим, бе да се погрижим да е на сигурно място в леглото си.
— Разбира се — съгласих се аз привидно, опитвайки се да не показвам объркването си.
Значи Пазителите бяха решили да държат Шей в неведение. Изобщо не можех да разбера какво е мястото му във всичко това. Искаше ми се да го видя, за да се уверя с очите си, че е добре.