Выбрать главу

Ефрон се приближи до мен и трябваше да положа голямо усилие да запазя самообладание.

— Разбрах, че Търсачът е използвал оръжие срещу теб.

Аз кимнах и той присви очи.

— Къде си ранена?

— В рамото.

— Свали си якето.

Преглътнах страха си и се подчиних, оставяйки коженото яке да се смъкне от раменете ми. Движението ми причини остра болка, която прониза мускулите ми и се плъзна по гръбнака. Ефрон стисна ръката ми и аз изохках, когато раната отново запулсира. Усетих как до мен Рен настръхна и от гърдите му се откъсна глухо ръмжене.

Ефрон му хвърли бърз поглед и се подсмихна презрително, после отново насочи вниманието си към мен. Когато видя моравата синина върху рамото ми, той изруга и даде знак на Лумин да се приближи. Тя се изправи и дойде при нас, свивайки устни при вида на раната ми. Ефрон кимна.

— Заклинанията им стават все по-добри. Това няма да зарасне от само себе си.

Лумин улови брадичката ми между тънките си пръсти.

— Нуждаеш се от кръвта на глутницата. Къде е Брин?

— Може да вземе от моята кръв — обади се Рен, преди да успея да кажа каквото и да било.

Очите на Лумин се разшириха.

— Я виж ти! Какъв кавалер! — усмихна се тя на Ефрон. — Изглежда, между младите вече се е зародила привързаност, скъпи мой. Много обнадеждаващо. Но се надявам — продължи тя, като се обърна към Рен и облиза устни, — че не си… злоупотребил с моето момиче.

— Разбира се, че не съм, господарке — отвърна Рен, а в очите му припламна огън.

Лоуган най-сетне се отдели от припадналия Търсач и се приближи до баща си.

— Какво става? — повдигна вежди той, като местеше поглед между мен и Рен.

— Твоят алфа току-що предложи да изцели Кала, като й даде от кръвта си — в гласа на Ефрон се долавяше ледена насмешка.

— А, винаги съм искал да видя как става — подсмихна се подигравателно Лоуган. — Вие, Стражите, имате толкова необикновено умение. Почти ви завиждам за него.

Усетих как се разтрепервам от унижение. Рен му хвърли кръвнишки поглед, но не каза нищо.

— Наистина ли е необходимо? — попитах аз, без да откъсвам поглед от персийския килим под краката си, ала още преди да довърша, знаех отговора.

От болката ръцете ми бяха започнали да треперят, повдигаше ми се, сякаш раната бе пълна с отрова, която се процеждаше от рамото в стомаха ми.

— За съжаление по всичко личи, че Търсачите са използвали уединението си, за да усъвършенстват своите умения. Изглежда, са открили начин да отслабят най-силното ни оръжие — при тези думи Ефрон се усмихна. — Имам предвид теб и твоята глутница, Кала.

Рен нави единия си ръкав:

— Не се тревожи, Кал.

„Но аз не искам да им доставям удоволствието да се позабавляват за наша сметка.“ Само че колкото и да се мъчех, нищо друго не ми идваше наум.

Преди да успея да се възпротивя, Рен вдигна ръка и я допря до устните си. Когато я отдръпна, по кожата му се стичаха алени струйки. Аз обърнах гръб на тримата Пазители, поех си дълбоко дъх и докоснах с устни снежнобялата кожа, върху която сега зееше рана. Усетих кръвта му върху езика си, беше топла и сладка като мед, с далечен мирис на дим. Искряща топлина се разля по вените ми, туптящата болка в рамото отслабна и не след дълго напълно изчезна.

Рен сложи другата си ръка на тила ми и допирът ме върна в стаята. С пламнали бузи, аз се обърнах към Лумин и тя кимна одобрително, когато видя, че от раната ми няма и следа.

— Прекрасно — каза тя. — Такава съвършена двойка. Надминали сме себе си.

Ефрон сложи ръка върху рамото на Лоуган:

— Ще получиш прекрасно наследство, момчето ми.

Лоуган се усмихна на баща си и ни огледа оценяващо.

В този миг охранителят се появи до Рен и му подаде аптечка за първа помощ.

— Благодаря — каза Рен и отвори със зъби една лепенка.

— Така, за това вече се погрижихме — заяви Ефрон и отиде до дивана, където лежеше все още безчувственото тяло на Търсача. — Лумин, ще ми окажеш ли честта?

Лумин вече бе направила няколко крачки, когато Лоуган я изпревари.

— Може ли аз? — помоли той.

Господарката ми примига учудено, но после се усмихна.

— Разбира се — съгласи се тя и даде знак на Лоуган да се приближи до припадналия мъж.

Ефрон щракна с пръсти и двамата Стражи от глутницата му застанаха от двете страни на Търсача.