Выбрать главу

Лоуган положи ръце върху слепоочията му и поде заклинание, чиито думи не разбирах.

Клепачите на Търсача потрепнаха, той отвори очи, пое си задавено дъх и рязко седна. Лоуган се усмихна и направи крачка назад. Мъжът обходи стаята с обезумял поглед.

— Къде съм?

— Според мен въпросите трябва да задаваме ние, приятелю — пристъпи напред Ефрон и Търсачът се сви от страх; двамата мъже край дивана изръмжаха и той изскимтя като животно в клетка.

— Стой далеч от мен!

— Така ли се държиш с домакина си? — Ефрон продължи да се приближава бавно. — В крайна сметка, ти си у дома ми. Навлязъл си във владенията ми.

— Те не ти принадлежат, магьоснико! — изплю се Търсачът, чийто страх очевидно бе отстъпил място на ярост. — Къде е момчето?

— Това не те засяга.

— Той не знае кой е в действителност, нали? Не знае, че вие отвлякохте Тристан и Сара, нито какво смятате да правите? — Мъжът отчаяно местеше поглед, докато най-сетне ме забеляза. — Значи твоята кучка уби Стюарт?

Рен изръмжа и се хвърли напред, приемайки по средата на скока формата на тъмносив вълк. Долепен до пода, той заплашително тръгна към дивана.

— Не — нареди Ефрон и Рен се подчини, без да откъсва заплашителен поглед от Търсача.

Ефрон се усмихна студено.

— Много скоро ще копнееш и ти да бе умрял от зъбите на някой Страж. Но мисля, че можем да намерим начин да се разправим с теб. Съжалявам, Рение — махна с ръка той. — Знам, че ти се иска да вкусиш плътта на нашия приятел, и ти обещавам, че един ден ще имаш възможност да отмъстиш за майка си.

Рен прие човешката си форма и се върна до мен с помрачняло лице. Лумин прекоси стаята, усмихвайки се на пленника.

— Не се боя от теб, вещице — изсъска той и направи неприличен жест.

— Колко просташко — Лумин потропа с пръсти по облегалката на дивана. — Май трябва да те научим как да се държиш.

Тя вдигна ръка и описа сложна фигура във въздуха. Когато свърши, пред нея пламтеше огнен символ. Той се сви, пулсирайки, и се взриви, оставяйки на свое място зловещите очертания на един призрак.

Стомахът ми се преобърна и аз неволно отстъпих назад. Ръката ми потърси Рен и пръстите ни се сключиха.

Търсачът панически се дръпна и падна на земята.

— О, Господи!

— Той не приема обаждания точно сега — усмихна се Лумин подигравателно и направи бързо движение с китката.

Призракът се плъзна напред и тялото му се уви около Търсача като черен покров. Пленникът изпищя и крайниците му затрепериха конвулсивно, когато отвратителното същество го погълна.

— Така, нека поговорим за твоите приятелчета в Денвър.

Ефрон се прокашля:

— Лоуган, защо не предложиш на нашите верни Стражи да потърсят приятелите си? Вече направиха предостатъчно за нас. — По устните му се плъзна усмивка и той се обърна към нас: — За което сме ви много благодарни.

Рен кимна и ме дръпна към вратата. Лоуган я отключи и я отвори пред нас.

— Забавлявайте се — каза той. — В някой от следващите дни трябва да поговорим за новата глутница.

От вътрешността на стаята долетя писък. Ако музиката не беше толкова силна, агонизиращият вопъл на Търсача щеше да се чуе из целия клуб. Лоуган ни смигна и затвори вратата.

Без да поглеждаме назад, двамата с Рен побързахме да отидем на втория етаж. Когато се качихме по стълбите, аз се огледах за останалите от глутницата и ги видях да танцуват сред тълпата поклащащи се тела. Хванати за ръце, Ансел и Брин се въртяха с главозамайваща бързина. Невил и Мейсън бяха започнали нещо като състезание, насърчавани от Козет и Сабин. Дакс беше доближил устни до ухото на Фей и аз я видях да се усмихва на думите му. Понечих да отида при тях, ала Рен ме задържа.

— Добре ли си?

— Да.

Усетих леко докосване по рамото си, там, където доскоро личеше синината от оръжието на Търсача. Пръстите на Рен описваха бавни кръгове върху кожата ми. Имах чувството, че нежният му допир се разлива по цялото ми тяло. Затворих очи и опитах да успокоя лудешкия ритъм на сърцето си. „Защо става така винаги когато Рен ме докосне?“

— Сигурна ли си, че си добре, Лили? — подразни ме той.

Омразното име изтръгна дрезгав смях от гърдите ми.

— Сигурна съм. Нали ти се погрижи за това.

Той ме привлече към себе си.

— Този път ще танцуваш ли с мен, или отново ще избягаш?