— Той е алфа и е най-харесваното момче в училището ти. Поне доколкото знам — в гласа й се прокрадна замислена нотка. — Сигурна съм, че е свикнал момичетата да правят каквото поиска. Когато дойде твоето време, трябва да знаеш как да му се харесаш.
Горчива жлъчка изпълни гърлото ми и трябваше да я преглътна, преди да мога да отговоря.
— Мамо, аз също съм алфа, нали не си забравила? Рен очаква от мен да застана начело на глутницата. Той иска да съм воин, а не мажоретка!
— Рение иска да бъдеш негова жена. Само защото си воин, не означава, че не можеш да бъдеш съблазнителна.
— Кал е права, мамо — разнесе се гласът на брат ми. — Рен не иска мажоретка. През последните четири години е излизал с всяка една от тях. Сигурно са му дошли до гуша. Със сестра ми поне няма да му е скучно.
Обърнах се и видях Ансел да се обляга на касата на вратата. Очите му обходиха стаята.
— Ха! Ураганът Наоми преминава, без да остави оцелели след себе си.
— Ансел! — сопна се майка ми с ръце на хълбоците. — Ако обичаш, остави ни насаме.
— Съжалявам, мамо — каза Ансел, все така широко ухилен, — но Барет и Саша са долу и те чакат, за да отидете на нощен патрул.
Майка ми изненадано повдигна вежди.
— Толкова ли късно е станало?
Ансел сви рамене и ми смигна, когато тя се обърна. Поставих ръка пред устата си, за да скрия усмивката си.
Майка ми въздъхна.
— Кала, говоря ти сериозно. Сложих някои нови дрехи в гардероба ти и очаквам да започнеш да ги носиш.
Понечих да се възпротивя, ала тя ме прекъсна:
— Нови дрехи от утре или ще изхвърля всичките ти тениски и сцепени дънки. Точка по въпроса.
Тя се изправи и прекоси стаята, а полата й се увиваше около глезените й, докато вървеше. Когато я чух да слиза по стълбите, изстенах и се изтегнах върху леглото, заравяйки глава в купчинка тениски. Прииска ми се да приема вълчата си форма и да направя леглото на парчета. Само че тогава със сигурност щяха да ме накажат. Освен това обичах леглото си, а в момента то бе едно от малкото неща, които майка ми не заплашваше да изхвърли.
Матракът изскърца. Подпрях се на лакти и погледнах към Ансел. Беше се настанил в края на леглото.
— Поредният задушевен разговор между майка и дъщеря?
— Ти как мислиш? — отвърнах и се претърколих по гръб.
— Добре ли си?
— Аха — уверих го, докато разтърквах слепоочията си в опит да прогоня пулсиращата болка, появила се изведнъж.
— Е? — попита Ансел и когато го погледнах, видях, че насмешливата му усмивка е изчезнала.
— Какво?
— Става дума за Рен…
— Изплюй камъчето, Ан!
— Харесваш ли го? Имам предвид, наистина? — изтърси той на един дъх.
В отговор аз отново се отпуснах на леглото и покрих очите си с ръце.
— Не започвай и ти!
Той се доближи към мен.
— Ами просто… Ако не искаш да си с него, няма защо да го правиш.
Думите му ме накараха да отворя очи, макар че все още не свалях ръце от тях. За миг дъхът ми спря.
— Можем да избягаме. Аз ще остана с теб — довърши Ансел толкова тихо, че едва го чух.
Изправих се рязко.
— Ансел! — прошепнах. — Никога повече не казвай подобно нещо. Нямаш представа какво… Просто зарежи, става ли?
Той си играеше с покривката на леглото.
— Искам да си щастлива. Изглеждаше толкова ядосана на мама.
— Наистина съм й ядосана. На мама, не на Рен.
Прокарах пръсти през дългите кичури, които падаха върху рамото ми, и се запитах дали да не си обръсна главата.
— Значи нямаш нищо против? Да бъдеш жена на Рен?
— Да. Нямам нищо против — отвърнах аз и като протегнах ръка, разроших русо кестенявата му коса. — Освен това ти също ще си част от новата глутница. Както и Брин, Мейсън и Фей. С вас зад гърба си без проблем ще държа Рен, където му е мястото.
— И още как! — той се ухили.
— И да не си споменал пред никого за бягане от къщи. Ан, това е много опасно. А и откога стана толкова свободомислещ? — попитах аз и присвих очи.
Брат ми оголи заострените си зъби.
— Нали съм твой брат?
— Значи предателските ти наклонности са по моя вина? — плеснах го през гърдите аз.
— Всичко, което трябва да знам, съм го научил от Кал.