— Какво? — изпънах се в стола.
— Според този текст, първата битка във Войната на магьосниците е била през Средновековието, около 1400 г.
— Не е възможно.
— Искаш ли да ти го прочета?
Кимнах и той заглади страницата пред себе си.
— „Година 1400 след Христа: Въздигането на Предвестника и нарастването на нашата мощ слагат началото на големия разкол и на последвалите го нещастия“ — той спря да чете. — Нещо от това да ти звучи познато?
— Ни най-малко.
— Жалко — той шумно затвори книгата. — Надявах се, че може да си чувала за Въздигането на Предвестника. Звучи ми интересно.
— Нямам представа какъв е този Предвестник. Нито за какво нарастване на силата им става въпрос.
— Според мен означава, че Пазителите се сдобиват с магията си през 1400 г.
— В това няма никакъв смисъл — придърпах бележките му към себе си. — Пазителите не са се „сдобили“ с магията; те винаги са притежавали огромна мощ.
— Освен ако… — Шей едва забележимо отдръпна стола си назад.
— Освен ако какво? — изгледах го внимателно.
— Освен ако не са ви излъгали.
— Защо им е да преиначават историята за собствения си произход? — недоумявах аз.
Шей изглеждаше облекчен, че не се нахвърлих върху него.
— Не знам, ти ми кажи.
— Нямам представа. Разказах ти единствената история, която ми е известна. Единствената, известна на когото и да било от нас.
— Е, явно оттук няма да научим повече.
Долових миризмата миг преди да зърна нещо с периферното си зрение.
— Кала! — изкрещя Шей, ала аз вече бях чула свистенето на стрелата и светкавично прекатурих стола си.
Стрелата се заби в корицата на една книга срещу мен, на същата височина, където допреди миг бяха гърдите ми. Щом се озовах на пода, побързах да се претърколя, тъкмо навреме, за да видя как Търсачът отново се прицелва.
— Не! — Шей се метна върху масата с един скок и се нахвърли върху непознатия.
Гърлен стон се откъсна от гърдите на Търсача, когато Шей връхлетя отгоре му. Вплетени един в друг, двамата се стовариха на пода.
— Шей, недей! Бягай оттук! — изкрещях аз и приех вълчата си форма.
— Насам, вълчице!
Обърнах се тъкмо навреме, за да видя как иззад лавиците изскача още един Търсач, стиснал по един меч във всяка ръка. Остриетата проблясваха, увлечени в смъртоносен танц.
Хвърлих поглед към Шей, който все още бе вкопчен в схватка, после отново насочих вниманието си към новия противник. И двамата Търсачи бяха млади, надали имаха повече от двайсет и пет години и по всичко личеше, че са сами. Въпреки това изглеждаха смъртно опасни — закоравели, небръснати лица, чорлави, сплъстени коси, а в погледите — свирепа ярост. Ръмжейки заплашително, аз се долепих до лавицата зад себе си.
Шей и другият Търсач все още бяха вкопчени в битка, ала още никой не бе успял да вземе надмощие. Търсачът процеди нещо през стиснати зъби, мъчейки се да надвие Шей, ала не се опита да извади оръжие.
— По-полека, хлапе — просъска той. — Няма да те нараня. Дай ми възможност да ти обясня. Конър, ела насам и ми помогни!
В отговор Шей стовари юмрука си първо в челюстта, а после и в носа му.
— Говоря сериозно, хлапе — Търсачът плюеше кръв, а по гъгнивия му глас се досетих, че носът му е счупен. — Тук сме, за да ти помогнем.
— Стига си си играл, Итън, нямаме време за приказки. Бий се! Един юмрук в главата няма да го убие — Конър отмести очи от мен само за миг, ала той ми беше достатъчен, за да се хвърля напред и да пропълзя под свистящите остриета.
Конър изруга и отново се обърна към мен, ала аз вече бях заобиколила масата. В последния момент Итън успя да вдигне ръка, така че челюстите ми се сключиха около нея, а не около врата му. Той изкрещя и опита да се откопчи, ала аз забих зъби още по-дълбоко и задърпах с всичка сила. Шей скочи на крака и изтича зад етажерката.
— Махни се от него, кучко! — изкрещя Конър.
В мига, в който Конър се нахвърли върху нас, аз отскочих настрани и той се стовари върху Итън, който се опита да изкрещи, ала от гърлото му излезе само задавено свистене.
— Пази се, Кала! — викна Шей и аз се отдръпнах миг преди цялата етажерка, заедно с книгите в нея, да рухне върху двамата Търсачи, толкова близо до мен, че движението на въздуха разроши козината ми.
Когато вдигнах поглед, видях Шей да се усмихва самодоволно. Възвърнах си човешката форма и изтичах при него, поклащайки глава.