— Ранен ли си? — огледах го от глава до пети.
— Какво? Няма ли целувка? — той махна към неподвижната купчина книги, дърво и Търсачи. — Аз съм герой.
— Нетърпим си.
— Просто се опитвах да докажа, че по нищо не отстъпвам на твоя алфа-мъжкар. Да взимаме книгата и да се махаме оттук.
С два скока той се озова до масата, пъхна книгата на Пазителите в раницата, грабна чантата ми и се върна при мен.
Загледах се в купчината на пода, от която стърчаха ръце и крака, и видях пръстите на един от Търсачите да потръпват.
— Би трябвало да ги убия.
— Не мисля, че идеята е особено добра — обади се Шей и махна към основната част на библиотеката. — Всеки момент ще имаме публика.
— Преди малко чух ужасен шум. Идваше оттук — видимо стреснат, един посетител се зададе между етажерките, следван от библиотекарката.
— О, Господи! — посетителят изпусна очилата си за четене. — Да не би някой да е затиснат отдолу?
— Повикайте линейка! Вие двамата, видяхте ли какво стана? — библиотекарката се улови за гърдите и аз се уплаших да не получи удар. — Знаете ли кой е отдолу?
Посетителят беше извадил мобилния си телефон, ала продължаваше да се взира в купчината книги с нямо изумление. Библиотекарката издърпа телефона от ръката му и започна да натиска бутони, като си мърмореше под носа. Не, очевидно не получаваше удар, просто обичаше да преиграва.
— Не, госпожо — отвърна Шей напълно сериозно и я погледна с широко отворени, невинни очи. — Просто си търсехме спокойно местенце, където да учим. Явно не улучихме.
Опитвайки се да скрия усмивката, която извиваше ъгълчетата на устата ми, аз го сграбчих за ръката и заедно излязохме навън.
19
Кървавата луна. Сауин. Кървавата луна. Сауин. Докато отивах в час, не можех да мисля за нищо друго. Деляха ни броени дни, а аз никога досега не бях имала повече съмнения.
Когато влязох в лабораторията по химия, Рен се ухили насреща ми.
— Лили.
Срещайки предизвикателния му поглед, не можах да се въздържа и понечих да го изритам под масата, ала той беше по-бърз и се дръпна навреме.
— Рен, какво знаеш за Сауин? — попитах го малко по-късно, докато приготвяхме материалите за часа.
Той си придаде пресилено сериозно изражение и се доближи до мен.
— Чакай да помисля. Тогава е рожденият ми ден, както и твоят. Но разбира се, това вече го знаеш.
Изчервих се, когато мина зад мен и обви ръце около кръста ми, а устните му докоснаха ухото ми.
— Мисля, че отговорът, който очакваш, е: „най-щастливият ден от живота ми“. Или нещо такова. Определено не нещо от рода на „краят на волните ми, безгрижни дни“ или пък „денят, когато ще надяна брачния хомот“. Хмм, току-що осъзнах, че ще ми се налага да ти купувам по два подаръка — за рождения ти ден и за годишнината ни. Каква досада.
— О, моля ти се! — сръгах го с лакът.
Рен се отдръпна и се зае да отмерва чаени листенца, а по устните му играеше насмешлива усмивка. Аз отворих учебника.
— Значи днес ще извличаме кофеин от чай?
— Така изглежда.
Той извади една везна, а аз му подадох празна стъкленица и се заиграх с плисетата на полата си. Те непрекъснато се поклащаха около коленете ми и ме подлудяваха. Полата беше поредната добавка на Наоми към гардероба ми и аз бързо реших, че не я харесвам.
— Говорех сериозно. Сауин. Знаеш ли нещо за ритуалите?
— Нищо, което и ти да не знаеш. Светът на духовете, завесата изтънява, дрън, дрън, дрън — той ми смигна, но аз се престорих, че не забелязвам. — Баща ми казва, че това е опасна нощ, че духовете са непредсказуеми, когато са толкова силни.
Потръпнах, чудейки се какви ли духове ще присъстват на съюза.
Рен посегна към калциевия карбонат.
— Това е денят, когато майка ми беше убита — тихо добави той.
Вцепених се насред опитите си да запаля бензиновата горелка. Рен продължи да се занимава с материалите. С изключение на здраво стиснатата му челюст, по нищо не личеше да е разстроен.
— Убили са майка ти на Сауин? — прошепнах изумено. Нямах представа, че съюзът щеше да съвпадне с годишнината от убийството на Корин Ларош.
Рен бе приковал поглед във везната.
— Било е нападение на Търсачи… Но ти също знаеш какво е станало. Оттогава не е имало толкова успешна атака.
Да, аз също знаех какво бе станало. Всички млади вълци знаеха. Случилото се бе пословично. Търсачите бяха нападнали селището на Бейн в западното подножие на планината. Беше станало призори, докато Корин била сама с малкия си син. Няколко Стражи, между които и майката на Рен, били убити, преди Пазителите да разберат какво става. Ответният удар бил безпощаден — в продължение на шест месеца Пазителите издирили и избили нападателите, които се криели в различни лагери около Болдър. Преди случилото се пред „Едем“, атаката над глутницата на Бейн беше последното мащабно нападение в района.